Балканско свиване

Емиграцията и ниската раждаемост взимат своята дан

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от кореспондент за Балканите

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Повечето европейски държави ще проведат преброяване през 2021 г. и в повечето от тях резултатите са лесни за предвиждане. На Балканите е доста по-различно.

Още от падането на комунизма и края на последвалата кървава югославска война жителите на Балканите имат по-малко деца и много хора имигрират. За този отлив спомагат гладни за работници части от Европа като Германия, които улесняват гражданите на страни извън ЕС при получаването на разрешителни за работа. Фактът, че никой не знае колко са си тръгнали и колко остават, създава проблеми за плановиците в балканските държави.

Северна Македония не е правила преброяване от 2002 г. Оттогава нейната статистическа служба прилежно прави прогнози, базирани на това каква е била страната. Статистиците смятат, че в Северна Македония има 2.8 млн. души - но истинското число вероятно е доста по-ниско и близо до 1.5 млн. В някои държави като България данните са по-скорошни, но независимо дали са достоверни, тенденциите са същите. Комбинацията от имиграция и ниска раждаемост означава, че тези общества застаряват и при липсата на миграция в тяхната посока населението им се свива.

През 1989 г. е имало 8.9 млн. българи. Сега броят им е едва 6.9 млн. Преди три десетилетия Сърбия (без Косово) е имала 7.8 млн. население; днес е вероятно 6.9 млн. В Румъния е имало 23.2 млн. души, но през 2020 г. според изчисленията са 19.4 млн. Молдова, която няма да проведе преброяване до 2023 г., след падането на комунизма може да е изгубила около една трета от населението си, което в момента е около 2.7 млн. души.

Що се отнася до бебетата, босненските жени имат коефициент на раждаемост 1.26, а при албанките е 1.27 - едни от най-ниските в света и много под коефициента за възпроизводство от 2.1. Други страни като България, където раждаемостта е 1.56, са по-близо до средната за ЕС от 1.55, макар и без миграция към тях, която да спре свиването на населението. Икономическите тревоги в резултат на пандемията от коронавирус означават, че сега жените вероятно ще имат по-малко бебета от когато и да било преди.

Преброяванията през 2021 г. би трябвало да осигурят на правителствата достоверните данни, от които се нуждаят, за да планират всичко от детски градини до пенсии, докато добре образованите мигрират и остават повече от по-слабо образованите и възрастните. Но каквито и да са точните числа, бъдещето не е светло. Прогнозите на статистиците както на ООН, така и на ЕС сочат, че до 2050 г. България ще е изгубила 39% от населението си в сравнение с 1989 г., Босна ще е изгубила 37%, Румъния - 31%, Сърбия и Хърватия - 24%, а Албания - 25%.

Подобни големи промени ще доведат до значими социални и икономически последствия. Един пример - имаше време, когато безработицата беше проблем в региона. Сега недостигът на работници е по-голяма тревога.