🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Врътване на кранчето

Орязването на помощите за Африка ще има положителен ефект в дългосрочен план

Може би единственото нещо, което е по-лепкаво от сиропа, стичащ се по петифурите, сервирани на срещите на Африканския съюз, е иронията в речите на тези, които ги ядат. Между ястията, до голяма степен платени от западните донори, африканските лидери излизат на подиума, за да осъдят западните страни, че упражняват прекалено голямо влияние. Но въпреки цялото това лицемерие те имат основание - подаянията може доведат до икономически проблеми и да подкопаят суверенитета.

Дамбиса Мойо твърди в книга си от 2009 г. Dead Aid, че помощите увеличават бедността, като подклаждат корупцията и оскъпяват износа. "Помощите не са доброкачествени, те са злокачествени", пише тя. Когато по-късно президентът на Гана Нана Акуфо-Адо заяви, че е "очевидно, че автобусът с помощи няма да заведе Африка там, където трябва да бъде", той говореше от името на мнозина на континента. Но и така помощите продължаваха да се увеличават - от 129 млрд. долара през 2010 г. до 169 млрд. долара през 2019 г. Африка отдавна е най-големият реципиент.

През 2021 г. тази тенденция ще се обърне. Богатите държави намаляват директната помощ с около една трета в резултат на своите собствени проблеми. Незабавният ефект ще е негативен. Филантропът Бил Гейтс казва, че коронавирусът и орязването на помощите подкопават 25-годишен напредък в подобряването на здравето. Световната банка смята, че броят на много бедните хора в глобален мащаб може да скочи с до 100 млн.

Но в по-дългосрочен план ще има положителни промени. Изпратените от мигранти суми у дома ще станат дори още по-важни от помощите. Спаднали с 23% до 37 млрд. долара през 2020 г., те се очаква да се вдигнат леко през 2021 г. Голяма част от тях отиват в образованието и жилищния сектор. Малка част биват откраднати от корумпирани правителствени представители. Много африкански страни влагат оскъдните пари от помощи в социални предпазни мрежи, вместо да ги вкарват в прахоснически грандиозни проекти. И по-малко помощи означава, че много държави ще трябва да събират повече от данъци. За да го направят, те ще трябва да обещаят по-добро управление, по-голяма отчетност и повече демокрация - и може би по-малко петифури на срещите на Африканския съюз.

Ами ако

Увеличава се търсенето на кобалт - минерал, използван за направата на батерии за електрическите превозни средства и за складирането на слънчева и вятърна енергия в електрическите мрежи на компаниите за комунални услуги. Но над две трети от световните доставки са добивани в Демократична република Конго - недемократична страна с неуправляеми провинции с неколкократни епидемии от ебола. Ами ако война или болести блокират световните доставки? Цената на кобалта, която и без това се очаква да се повиши, бързо ще се изстреля нагоре. Недостигът може да спъне производството на батерии и да забави усилията за намаляване на емисиите от парникови газове.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    gmalinov avatar :-?
    gmalinov
    • - 2
    • + 2

    До коментар [#1] от "fes18649563":

    Абсолютно сте прав, подкрепям!

    Нередност?
  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 2

    То и в Китай, Япония и Южна Корея е имало висока раждаемост преди 20 години, а вижте ги сега. Замислете се малко откъде идват проблемите в едно общество.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал