Постави и разпространи

Ваксините идат, но пред дистрибуцията им има множество пречки

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от зам. главен редактор

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

За свят, отчаяно нуждаещ се да бъде ваксиниран срещу SARS-COV-2, вируса, причиняващ COVID-19, 2021 г. ще бъде като сандвич на фрустрацията - две дебели филии добри новини, обвили слой от конфликт, забавяне и разочарование. Политиците ще трябва да опитат да направят този пълнеж апетитен. Хиляди животи ще зависят от усилията им.

Първата филия добри новини е, че през следващите шест месеца ще има много нови ваксини, които да допълнят първия успешен кандидат на Pfizer-BioNTech. Това е доказателство за силата на научното сътрудничество. Разработването на ваксини преди отнемаше 10 - 20 години, но днес има над 320 проекта, дузини от които са в напреднала фаза на клинични изпитвания. Нещо повече - този труд води до ценен напредък във ваксинните проучвания, като екипите атакуват вируса от различни ъгли. Някои от ваксините поемат по стария изпитан път на използване на отслабен вирус. Други като ваксината на Pfizer минават на ново ниво, като например подготвяне на имунната система с помощта на вирусни гени (вижте секцията "Наука"). Подобни ваксини са по-лесни за производство в голям мащаб.

Втората филия добри новини е, че ако всичко бъде наред, до края на 2021 г. би трябвало да има достатъчно налични ваксини в достатъчни количества, което да означава значително забавяне на разпространението на COVID-19. Ваксините може също така да предпазят инфектираните хора, като смекчат симптомите на болестта. COVID-19 няма да изчезне внезапно, но ще започне да избледнява и минава на заден план.

Между тези слоеве добри новини обаче ще има множество лоши. Зимната вълна на вируса в западното полукълбо е тежка. А сертифицирането, производството, дистрибутирането и администрирането на милиони дози от конкуриращи се ваксини със сигурност ще върви с проблеми.

Времето спасява живот, така че регулаторите с право бързат да одобряват ваксини. Но Русия и Китай дадоха зелена светлина на медикаменти, които тепърва трябва да преминават през големи изпитвания от трета фаза. Техните продукти не работят или причиняват усложнения. Ваксините, които получават спешни оторизации на Запад, също ще трябва да бъдат наблюдавани, тъй като може да работят по различен начин при различни групи или да носят само краткотрайни ползи. Очаквайте множество нападки срещу регулаторите, които скъсяват процедурите, и множество теории - голяма част конспиративни - защо ваксините трябва да бъдат избягвани.

Производството на няколко ваксини вече е започнало. Pfizer твърди, че ще има 50 млн. готови дози до края на 2020 г. Въпреки това масираното производство на ваксини ще е гигантска задача. Serum Institute, най-големият производител в света, предупреждава, че няма да има достатъчно дози за ваксиниране на целия свят до 2024 г. и дори след това. Недостигът на медицинско стъкло и на "студени вериги за доставки", нужни за съхранение на някои ваксини, включително тази на Pfizer, при минус 70 градуса, може да причини забавяния. Същото може да направи и недостигът на хора, обучени да администрират ваксини. Като се има предвид, че пандемията струва на света близо 8% от БВП през 2020 г., неохотата за инвестиране в подобни неща от страх за пропиляване на пари би била безумно късогледство.

Това може да боли

Възможно е да има и битки между държави. Китай и Русия вече използват доставките на ваксини като спринцовка за своята мека сила (вижте секцията Китай). Америка и Великобритания може да опитат да задържат дози за собствените си граждани. На карта са заложени много животи. Прогностичен модел на Northeastern University в Бостън предполага, че ако 50 богати държави получат първите 2 млрд. дози от ваксина, която е 80% ефективна, това ще предотврати 33% от смъртните случаи от COVID-19, докато ако ваксината се разпределя съобразно броя на населението на страните, делът на спасените почти се удвоява. Подобни изчисления са вдъхновението зад COVAX, инициатива за осигуряване на равен достъп.

Може да има и битки вътре в държави. Ако ограничените доставки трябва да спасят колкото е възможно повече хора, здравните работници трябва да бъдат ваксинирани първи, следвани от най-уязвимите. В здравеопазването, както и в други сфери те често се озовават на края на опашката.

Парадоксално, но след като предлагането стане достатъчно, проблемът ще се измести към отказа на антиваксъри и скептици, разтревожени от бързите сертификации. Според проучванията една четвърт от пълнолетните в света няма да искат да бъдат ваксинирани. Надеждата е, че ако ваксините са с над 90% ефективност, както изглежда тази на Pfizer, правителствата ще успеят да убедят хората да ги приемат.

Всичко това очертава натоварен дневен ред за правителствата. Те трябва да комуникират ясно научната обосновка за одобренията и за критериите за дистрибуция. Трябва да инвестират във вериги за доставки и обучения, знаейки, че част от средствата ще бъдат хвърлени на вятъра. И ще трябва да обясняват на гражданите си как целият свят печели, когато страните работят заедно за честно разпределение на ваксините.