🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Неравномерно влияние

COVID-19 ще остави наследство от засилено неравенство

С малко късмет COVID-19 ще причини по-малко щети през 2021 г. в сравнение с тези, които донесе през 2020 г. Но дори ваксината да позволи на обществата да се върнат към някакъв вид нормалност, дългосрочните икономически разходи в резултат на пандемията ще нараснат. Данните показва драстично нарастване на неравенството, което може да продължи десетилетия. Макар проблемът с неравенството далеч да не е решен, той изглеждаше малко по-управляем в годините преди пандемията. Бавното, но стабилно укрепване на пазарите на труда след световната финансова криза в крайна сметка осигури здравословен растеж на заплатите на работниците по всички нива на стълбата на разпределението на доходите. Това доведе до стабилизиране на нивото на неравенство в много страни и дори до лек спад към края на първото десетилетие на този век.

Първоначално COVID-19 не наруши много тази тенденция благодарение на щедрите спасителни пакети от правителствата по света. В Америка например стимулиращите мерки на стойност около 13% от БВП дори повишиха доходите на някои работници с ниски заплати през първите няколко месеца на пандемията. Към края на 2020 г. картината вече изглежда съвсем различна. Колко точно различна ще стане ясно през 2021 г. Икономическите анализи на пандемиите през миналия век показват, че те са довели до драстично нарастване на неравенството. Пет години след началото на пандемия коефициентите на Gini (мярка за разпределението на доходите) обикновено остават с около 1.25% над нивото отпреди кризата - поразителен ръст за обикновено бавно реагираща променлива. Сред хората със средно и висше образование делът на работещите почти не се променя в резултат на пандемии. Но при тези с ниско ниво на образование той обикновено намалява с 5%. Този път няма да е по-различно.

Поддържането на щедри мерки за фискално облекчение е трудно по всяко време и 2021 г. ще отбележи връщане към по-нормални държавни бюджети, дори докато COVID-19 продължава да притиска икономиките. Политическата поляризация след ожесточената предизборна кампания в Америка и опасенията за рекордно високите нива на публичния дълг ще ограничат размера на всеки нов стимул. В същото време държавният и местните бюджети ще бъдат съкратени драстично след година на сериозен спад на данъчните постъпления. През 2020 г. европейските правителства се отказаха от фискалните правила, за да имат по-голяма гъвкавост в отговор на пандемията.

През 2021 г. ще нарасне натискът кредитирането да се върне до приемливи нива. Постепенното премахване на схемите за подпомагане на доходите и съкращенията на обществените услуги ще има непропорционално въздействие върху по-бедните домакинства. Намаляването на помощта ще бъде твърде болезнено, особено на фона на начина, по който COVID-19 въздейства върху икономиката. За високоплатените служители, т.нар. бели якички, дистанционната работа често е добър заместител на ходенето в офиса.

Работещите в производството и услугите, т.нар. сини якички, не са толкова гъвкави. И ако широко разпространената сега дистанционна работа се превърне в постоянна характеристика на икономиките след коронавируса, много нископлатени работни места, унищожени от пандемията, никога няма да се върнат. Хората с ниски доходи, които имат късмета да си намерят работа, са изправени пред други форми на неравенство.

По-голямата зависимост от физическото присъствие на работа излага по-нископлатените работници на по-висок риск от заразяване с коронавирус. И тъй като заради пандемията децата не ходят на училище, много по-бедни работници са изправени пред ужасен избор между това да ходят на работа или да се грижат за образованието на децата си.

Дигиталното разделение също тежи на студентите с ниски доходи и без достъп до онлайн ресурси или надежден високоскоростен интернет.

Но най-важният и притеснителен източник на натиск върху по-бедните семейства ще бъде завръщането на постоянно високи нива на безработица. За много нископлатени работници 2021 ще е поредната година на мъчителна битка.

2021 накратко

Данъчните в Европа започват да чукат на вратите на големите технологични компании. Данъци върху дигиталните услуги се дължат във Великобритания и Франция, такива се въвеждат и в Испания.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал