Новата география на бизнеса
Пандемията принуди компаниите да експериментират яростно през 2020 г. Сега идва времето за равносметка
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Това беше иновация с деформираща скорост. Най-добрите компании в много индустрии отговориха на избухването на COVID-19 с впечатляваща гъвкавост. Служителите се приспособиха към новите методи на работа като видеоконференции от масата в кухнята. Внезапно станалите нерентабилни продукти бяха бързо заменени от смятаните по-рано за рискови подходи като пазаруване click and collect (кликни и вземи). Дигитализацията навлезе с хиперскорост, изстрелвайки нагоре електронната търговия, онлайн развлеченията, телемедицината, електронното образование и доставките на храна. Този прилив от ентусиазъм и изобретателност е впечатляващ, но суровата истина е, че много от това е неустойчиво. През 2021 г. главните изпълнителни директори се изправят пред година на равносметка, тъй като ще трябва да се справят с умората от иновациите в своите компании и сложната бизнес среда. Анализът за "Светът през 2021", направен от суперекспертите на компанията за прогнози Good Judgment, предвижда, че ефективна ваксина срещу COVID-19 няма да е широко достъпна през по-голямата част от 2021 г. (виж графиките).
Има и много противоречиви възгледи за това колко бързо ще се възстанови глобалната икономика. Най-големият хедж фонд - Bridgewater, изчислява, че пандемията ще струва на компаниите в глобален мащаб 20 трлн. долара.
Ако компаниите искат да оцелеят в трудната предстояща година, мисленето на изпълнителните директори трябва да се пренастрои от иновации към трансформация. По-специално директорите трябва да обърнат внимание на три геополитически дилеми, за които няма лесни отговори.
Първата - къде фирмите трябва да продават продуктите си. Компаниите се оказаха на първа линия на политическите битки за митата, технологиите, климатичните промени и расовата несправедливост. Това отчасти отразява неуспеха на политическите лидери, който накара потребителите и служителите да настояват шефовете да се активизират вместо тях. А също така отразява и факта, че компаниите сега са пионки в по-широки геополитически сблъсъци - просто попитайте Huawei, TikTok, Harley-Davidson, американските технологични гиганти или френската винена индустрия, всички те засегнати от търговските, данъчните и технологичните караници между Америка, Китай и Европа.
В тази бързо променяща се и несигурна регулаторна среда деглобализацията изглежда като очевиден отговор. Но Кевин Снийдър, глобален управляващ партньор в консултантската компания McKinsey, оспорва представата, че ефективността на веригата на доставки трябва да е в разрез с устойчивостта, като твърди, че "с течение на времето тези разходи за устойчивост могат да бъдат усъвършенствани" чрез нови начини на работа. Това ще изисква шефовете и бордовете на компании да вземат трудни решения как да променят своите вериги на доставки, да ги направят по-къси, по-бързи и по-сигурни.
Второто географско чудене е: къде потребителите искат да купят нещата? Възходът на електронната търговия по време на кризата очевидно стимулира онлайн търговци като Amazon, но може би има други, по-изненадващи печеливши. Майк Гуилън от Wharton School прогнозира, че компании като канадската Shopify, която предлага онлайн подкрепа за малките бизнеси, ще осигурят устойчива електронна търговия "в рамките на 25 мили от дома ви, което не се е случвало досега".
В Америка и Великобритания, които имат силна дигитална инфраструктура, но електронната търговия е по-слабо развита в сравнение с Китай, преминаването към онлайн пазаруване може да се окаже трайно. Но картината варира според индустрията и пазара.
Въпреки че 60% от италианците пазаруват онлайн по време на пандемията, само 10% го смятат за удовлетворяващо. В много части на континентална Европа, които имат по-слаба инфраструктура за доставка и ангажираност онлайн, някои потребители ще се върнат към физическите покупки след пандемията.
Най-сложният въпрос е къде трябва да работят служителите. Дистанционната работа, принудително въведена от фирмите в пандемията, се оказа популярна. Джонас Прайсинг, шеф на консултантската компания в сектора на човешките ресурси Manpower, казва, че клиентите им отчитат висока степен на удовлетвореност на работниците и изненадващо висока производителност.
"Преминаването към дистанционно наемане ни дава свободата да достигнем до ново ниво на талант и това със сигурност ще доведе до по-голямо разнообразие при наемането", казва Дейвид Маккомик, главен изпълнителен директор на Bridgewater. Консултантската компания KPMG твърди, че около три четвърти от висшите мениджъри са съгласни.
Дори така дистанционната работа може да е нож с две остриета. Гари Хамъл от London Business School смята, че тя може да увеличи проблемите пред управлението на компании като тиранични шефове, прекомерна бюрокрация и съпротива срещу нови идеи. Кристиан Улбрих, главен изпълнителен директор на гиганта в управлението на имоти JLL, е на мнение, че служителите, които имат добра организация на работа от дома или имат задължения да се грижат за някого, няма да искат да се върнат в офиса. Това може да е проблематично. Много шефове са по-малко ефективни при комуникацията онлайн, отколкото при личните срещи, а продължителното разделение увеличава фрагментацията във фирмата и укрепва силата на елита. Младите служители вече нямат достатъчна социализация по време на работа. На възрастните хора ще им омръзне да гледат втренчено екраните в тесните апартаменти, особено ако разговорите по Zoom им се натрапват вечерта и в почивните дни. Дори старши изпълнителен директор на технологичен гигант, който прави софтуер за отдалечена работа, жадува за личните срещи и клюките край машината за вода от миналото.
Така че шефовете трябва да подготвят себе си и компаниите си за хибридно бъдеще със смес от дистанционна работа, по-малки главни офиси и съвместни работни пространства в сателитни локации. Те трябва да адаптират своите стилове на управление и да обърнат по-голямо внимание на духа и благополучието. В проучване на KPMG сред изпълнителните директори "рискът на талантите" (тяхното привличане и задържане) се е изстрелял от 12-о място в списъка с рискове за дългосрочен растеж преди пандемията до първо място сега. Това означава, че шефовете, които искат техните компании да излязат по-силни от кризата, трябва да са готови да се конкурират по-силно за талантите в свят, обърнат с главата надолу.
2021 накратко
Новата авиокомпания, планирана от Дейвид Нийлман, основател на JetBlue Airways, се очаква да заработи през март, въпреки че авиосекторът е изправен пред най-голямата финансова криза в историята си. Авиокомпанията, която ще се нарича Breeze Airways, се предвижда първоначално да се съсредоточи към недостатъчно използваните летища в югоизточната част на САЩ.2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
10 коментара
Няма как да натрупаш опит и компетентност във финансовата сфера, докато се търкаляш в креватите на хората...
Един много добър пример за просперитета в нашата България... Момчета, просто имате грешните атрибути за да направите и вие първият си милион от "комисионни" по сделки.
Докато гореспоменатия господин е намерил друг начин за просперитет, измама и изнудване...
И двамата са еднакви "професионалист", но за Харалампи Х. мога да кажа, че е доста изпечен измамник и единственото, което можете да направите за да се предпазите, е да избягвате такива съмнителни "финансови посредници" /измамници/!
Всеки ден излизат все нови милионери, забогатяли от измами. До кога в тая държава ще се забогатява или с външен вид, или с измама? Кога ще започнат да напрягат тия мозъци за нещо конструктивно, вместо как да прецавкат хората и да им вземат и малкото което имат?!
Срамота е да, че държата дава право на хора като г-н Хараланов да злоупотребява със закона, заради хилядите вратички и недоуточнения в него...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.