Шансът за България в кризата

На първия въпрос за съжаление отговорът е кратък - трите основни цели практически не присъстват в нашия национален план освен донякъде на думи. Планът е сбор от незапочнати или недовършени стари проекти без връзка с трите основни цели на ЕК, без особена вътрешна консистентност и преди всичко без заложени собствени цели и измерими показатели за успех:

COVID-19 отсъства като анализ на пораженията, нанесени на икономиката, и съответно дейности/мерки, които биха довели до преодоляването им, тъй като планът е съвкупност от проекти, писани преди пандемията.

Практически отсъства "Зелената сделка". Абстрахираме се от твърдението в началото на документа, че тя се финансира от ЕК чрез Механизма за справедлив преход, защото е силно подвеждащо и/или издава откровено незнание. Планът не предвижда никакви стратегически инвестиции за намаляване на въглеродните емисии, а още по-малко - за съхраняване на конкурентоспособността на енергийно интензивните индустрии или ускорено развитие на нисковъглеродни производства. Няма предвидени мерки за извеждане от експлоатация на въглищните електроцентрали и преди всичко - за развитието на модерна енергетика на тяхно място. След коректната диагноза, че българската промишленост се отличава с изключително слаба енергийна ефективност, липсва стратегическа визия за адресирането ѝ и следват мерки, изразяващи се в изолация на жилищни и обществени сгради.

От плана отсъства българският бизнес. Този проблем е очевидно тясно свързан с предходните два, доколкото именно бизнесът страда от ограниченията и самоограниченията, които COVID-19 наложи на потребителското поведение, производството и търговията. И именно бизнесът следва да се адаптира към нисковъглеродната икономика и да осъществи изпреварващо цифрово и технологично развитие, инвестиции в образование, наука и човешки капитал.

В този му вид NextGenerationBG рискува да бъде просто върнат от ЕК, което ще доведе до забавяне на инвестициите, намаляване на ефекта им и не на последно място - изпреварващо финансиране и реализиране на конкурентни проекти от регионите и бизнеса в съседни държави. Дори и да мине пред ЕК, този план няма да постигне целите на NextGenerationEU и ще остави България на опашката за пореден път.

Какво може да се промени в националния план, за да бъде България този път конкурентна, изпреварваща, лидер в някои от новите сектори и индустрии, към които Европейският възстановителен план и "Зелената сделка" са насочени? Ще предложа няколко конкретни идеи и насоки, без да претендирам за изчерпателност:

1. Подкрепа за най-засегнатите сектори. Цялостен анализ на ефекта от COVID-19 върху различните сектори и бизнеси е мащабна задача, по силите единствено на публичните институции. Някои неща обаче са видими и с просто око. Българският "промишлен" туризъм просто не може да преживее втора кризисна година, а тя започва след дни. Можем ясно да предвидим, че веригите на доставка между туроператори, авиокомпании, low cost хотели и доставчици на евтина храна и алкохол са непоправимо разрушени. Пандемията просто подписа смъртния акт на един обречен модел на race to the bottom competition. Днес е времето с ресурса на NextGenerationEU и в съответствие със зелените му цели да бъде финансирана цялостна реформа на туристическия сектор, в т.ч. доброволна пълна реконструкция на хотелска инфраструктура и сгради, възстановяване на околната среда и преминаване към модел с висока добавена стойност и устойчивост. Лятото на 2020 съвсем не беше губещо за всички - търсенето посочи типа туризъм с пазарно бъдеще.

2. Истинска "Зелена сделка" за България. Тя задължително трябва да започне от цялостното преструктуриране на Маришкия басейн. За работещите в мините и ТЕЦ, както и за десетките хиляди заети в компаниите подизпълнители и свързан бизнес моментът е "сега или никога". Подобна финансова възможност повече няма да има. Няма да ги има и ключовите международни енергийни играчи, които в момента присъстват "на терена". Старозагорският регион трябва да се превърне в лидер ако не на ниво ЕС, то поне в Югоизточна Европа, на новите енергийни технологии, комбиниращи ВЕИ с базови мощности, работещи на горивна база от газово-водороден коктейл. Нещо повече - регионът трябва да се превърне в научен, развоен и образователен център на новата енергетика.

Други примери са развитието на офшорната вятърна енергетика в Черно море или финансирането на най-модерни, дори новаторски технологии за намаляване на въглеродния отпечатък и енергийния разход на съществуващи ключови производства като металургия, стъкло, цимент. Реновирането, на което са отделени около една трета от средствата в правителствения проект, не трябва да бъде a priori отхвърлено заради тежките корупционни практики и крайната неефективност на предходната подобна програма, концентрирана върху външна изолация със стиропор. Трябва да е ясно, че става въпрос за необходимост от дълбоко структурно реновиране на публични и частни сгради, включващо изграждане на системи за енергийна независимост, със собствени ВЕИ инсталации и инсталации за съхраняване на енергия например.

3. Осъществяването на проекти от типа на горните примери по естествен начин включва в себе си третия приоритет на ЕК - цифровата икономика и върховите технологии. Всяка подкрепа за засегнат бизнес следва да включва изискване за цифровизация на процесите, развиване на потенциала за дистанционна работа и обслужване на клиенти. Всяка "зелена" технологична трансформация е практически невъзможна или поне неконкурентна, ако не стъпва на модерни цифрови модели и технологии.

В заключение - има нещо общо между предложените решения и подходи. Всички те могат да бъдат реализирани не чрез преки субсидии от бюджета (национален и на ЕС), а чрез финансови инструменти съвместно с частния сектор. По този начин инвестираните средства ще се мултиплицират веднъж с участието на частния финансов капитал и втори път - при връщане на кредитите и повторно използване на публичния ресурс. Крайният резултат би бил мултиплициране на ефекта и действително модерна и конкурентна българска икономика. Това трябва да престане да звучи като утопия или мечта, а като реална, постижима и измерима цел.