Как ще балансира Макрон

Френските политици загряват за президентските избори през 2022 г.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Париж

2 автори

В търсене на среден път © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Кой може да предизвика сериозно Еманюел Макрон за президентския пост? До края на 2021 г. французите ще имат добър ориентир кой от съперниците му може да стори това на президентските избори следващата пролет. Това ще направи годината разделяща в политическо отношение, тъй като претенденти от всички цветове ще тестват възможностите си. Останете пред екраните в очакване на племенни вражди, културни войни, опортюнистични набези - и много критики срещу Макрон.

През 2017 г. Макрон срази установените партии отляво (социалистите) и отдясно (републиканците) на национално ниво. Но всяка от тях запазва силни корени по места. Така и двете ще се представят добре на местните избори във всички 13 френски региона през май - стига COVID-19 да позволи. За разлика от тях партията на Макрон "Република, напред!" едва ли ще спечели и едно място и това ще освети структурната ѝ крехкост.

Една от ключовите надпревари е в О дьо Франс на север. Там регионалният президент Ксавие Бартран, някогашен член на Републиканците, ще използва кампанията си за местния вот като платформа за кандидатиране за президентските избори през 2022 г. Пространството, в което се е прицелил, е тясно. Центристът Макрон привлече бивши републиканци в правителството си, за да засили подкрепата си отдясно. Но президентът ще наблюдава внимателно Бертран, който от своята северна база култивира моден антипарижки имидж.

Президентските перспективи на левицата зависят от това дали боричкащите се социалисти и Зелени ще успеят да се споразумеят за общ кандидат. Ако не, ще страдат. Социалистическата партия е сянка на някогашното си "аз". Зелените са в по-добра форма, след като през 2020 г. спечелиха няколко общини. Но подкрепата им е концентрирана основно сред градските избиратели. И ще им е трудно да превъзмогнат вътрешните си дрязги, най-вече между лидера Яник Жадо и Ерик Пиол, екорадикалния кмет на Гренобъл. Дръжте под око Ан Идалго, каращата колело социалистка и кмет на Париж, която беше преизбрана с помощ от Зелените. Ако реши да се кандидатира, спечели подкрепа от Зелените и успее да скъса с имиджа си на човек от големия град, Идалго може да бъде сериозен претендент за Елисейския дворец.

Потенциалните съперници на Макрон ще опитат отчаяно да избегнат повторение на предишния президентски балотаж между него и крайнодясната Марин льо Пен. Но тя запазва своята твърда националистическа база, която трудно може да бъде разцепена. Льо Пен ще се заиграва със стари страхове (мигрантите) и с нови (конспирации около COVID-19), за да разпалва негодувание и недоверие към елитите. Тя ще налага свои протежета и ще мачка всеки опит нейната племенница и съперник Марион Марешал да бъде върната в политиката.

Атакуван от всички страни, Макрон ще играе сложна игра на политически еквилибризъм - баланс между ляво и дясно, Париж и регионите - и ще опитва да дестабилизира опонентите си, откъдето и да изскачат те. Той ще противодейства на своя пазарно-либерален имидж с разходи за 100 млрд. евро по план за стимули, една трета от които за "зелени" мерки. Ще продължи с твърдия подход срещу ислямистки радикали, като начертае планове за подобряване на началното образование (както и светското преподаване) в преобладаващо мюсюлманските гета в страната. Колкото и да е непопулярен в проучванията, Макрон често показва най-голямата си сила, когато другите го отпишат.

И без това бурната година ще стане още по-турбулентна, когато държавната подкрепа бъде оттеглена, фирми започнат да фалират, а хора - да губят работата си. Във винаги готовата да се надигне Франция не е изключено да има социален бунт. Но докато Макрон се бори с недоволството у дома, той все повече ще се налага навън в опит да се намести във вакуума, отворен с оттеглянето на Ангела Меркел като германски канцлер през есента. На хоризонта са надвиснали множество търкания, докато френският президент се стреми да превърне Европа в играч с мускули в един свят на съперничещи си велики сили и регионални хулигани от Турция и Русия до Либия. Не всички ще са възхитени от дипломатическия активизъм на Макрон. Но в една пост-Brexit и пост-Меркел Европа лидерството се търкаля в неговите крака.

2021 накратко

Ако COVID-19 позволи, испанската провинция Галисия се надява да отпразнува юбилея на Сантяго (апостол Яков) през 2021 г. Продължаващите цяла година празненства могат да се случат единствено ако 25 юли се пада неделя. Още повече пилигрими, следващи пътя до Сантяго де Компостела, биха донесли радост не само на религиозните власти, но и на туристическата индустрия.