Без дефицит на спорове

Кои търговски войни ще продължават да тлеят през 2021 г.?

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Вашингтон

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Глобализацията пострада през 2020 г., когато COVID-19 наруши международната търговия, причинявайки ограничения за пътуванията и износа, както и гранични проверки. Към това се добавя сривът на търсенето, достигнал дъното през май. Резултатът е, че обемът на глобалната търговия със стоки се понижи с 18% спрямо година по-рано. Въпреки че ограниченията ще бъдат облекчени и търговията ще се възстанови, 2021 г. не е задължително да бъде по-спокойна. С болезнените спомени от глобалната битка за лични предпазни средства политиците осъзнават разликата между проблемите, които контролират, и проблемите, за които биват държани отговорни.

Така 2021 г. ще донесе както моркови, така и тояги, включително по-стриктни правила при държавните поръчки за това кой може да доставя медицински консумативи, финансови стимули за връщане на производството в страните, откъдето е преместено, и необходимостта фирмите, произвеждащи "критични доставки", да покажат планове при евентуално повторение на кризата. Засегнатите от китайско-американското напрежение компании трябва да очакват допълнителни главоболия на фона на разногласия за човешките права, спорове за Huawei и други технологични компании и продължаващата намеса на Китай в икономиката. Администрацията на Джо Байдън ще промени американския подход, но към по-координирана конфронтация, а не към по-малка такава.

Европейският съюз вече е започнал да изгражда своята защита, включително "компенсаторни мерки" в области, в които установява, че чуждестранните (да се чете "китайските") субсидии изкривяват пазарите.

Други източници на напрежение ще бъдат американските и европейските обещания за прилагане на "въглероден данък" при внос на стоки, произведени с голям въглероден отпечатък, а също и субсидии за поддържане на бизнеси, ударени от коронавируса, които ще подклаждат обвиненията, че правилата на играта не са еднакви. Икономическите националисти, обвинени в нарушаване на правилата на международната търговия, ще твърдят, че те просто поставят собствените си граждани на първо място, както направи Доналд Тръмп в началото на пандемията.

Компаниите, които организират много от веригите за доставки в света, с радост ще приемат подкрепата за себе си или ограниченията на конкурентите си. Но те също така ще твърдят, че могат сами да прекроят глобализацията. Дори преди търговската война между Вашингтон и Пекин, нарастващите разходи за труд в Китай тласкаха производствата към други места, докато веригите за износ се скъсяваха.

Тези, които призовават за търговско помиряване, ще кажат, че веригите за доставки са твърде сложни, за да се управляват от глупави политически директиви. Намесата може да направи веригите дори по-малко устойчиви, намалявайки възможността за по-голямо производство в условията на криза.

Компаниите могат да преминат към по-диверсифицирана форма на глобализация, в която производителите стават по-малко зависими от Китай, за да задоволяват международните пазари, и увеличават ефективността на своите вериги за доставки - стига правителствените намеси да не им пречат да го правят.

Ами ако

Европейският възстановителен фонд ще отпуска заеми и грантове на страните членки, за да помогне за възстановяване на икономиките им от пандемията от коронавирус. Но страните могат да наложат вето как да се харчат парите. Ами ако Нидерландия наложи вето на разходите в Италия - един от най-големите получатели на средства от фонда? Икономическото възстановяване на Италия, което вече се очаква да изостане от това на другите големи европейски икономики, може да дерайлира. Подкрепата за популистки партии може да се вдигне и спредовете по държавните облигации да нараснат, което да отслаби европейския валутен съюз.