Газова пленница на Русия

На теория всичко това би трябвало да има положителен ефект и да осигури по-добри възможности както за държавните "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" при преноса и дистрибуцията, така и по-добри цени за индустриалните и битовите потребители. На практика обаче ще създаде нови проблеми, чието решаване към момента правителството отлага. А предстоящите избори само могат да усложнят ситуацията.

Какво става зад кулисите

Газопроводът за 3 млрд. лв. от турската до сръбската граница, който премиерът Борисов нарича "Балкански поток", но е реално продължение на "Турски поток", е обвит в манипулации и откровени лъжи. Първо, управляващите твърдят, че това е част от българската газопреносна мрежа, но на практика ще може да служи само за транзит на руски газ към Сърбия - "Газпром" е резервирал 80% от капацитета, но на практика са 100%, защото и входът, и изходът са към руските тръби от "Турски поток", съответно в Турция и в Сърбия. Уж го строят саудитците от Arkad, но всъщност строителите са свързани с "Газпром" руснаци, които осигуряват и финансирането, а "Булгартрансгаз" ще им се изплаща при годишна лихва 4.1%. Уж ще осигури диверсификация и ще направи България разпределителен център, а реално засилва влиянието на Москва и затваря възможностите други доставчици да ползват българската мрежа за транзит.

Именно последното е и най-ключово. Целта на "Газпром" не е да достави газ в България, който да се търгува тук и да се изнася за трети страни, а да го достави директно до крайни клиенти в Сърбия и Унгария, за да може по този начин Москва да упражнява геополитическо влияние. Реверсивен пренос на газ е невъзможен, защото проектираната и резервирана в следващите 25 години посока е само от Турция към Сърбия.

Извън тези факти има и нещо друго - Русия преди всичко иска да е сигурна, че газопроводът ще бъде построен възможно най-скоро, за да се блокира българската национална транзитна мрежа. На практика "Турски поток" през България използва голяма част от съществуващата мрежа на "Булгартрансгаз" между Странджа и Провадия, която, ако е свободна, може да осигури трасе за алтернативни доставки към Украйна по Трансбалканския газопровод. Веднъж заета от "Газпром" обаче, тази мрежа няма да може да служи за друго. А и самата възможност да се ползва старият Трансбалкански газопровод към Румъния и Украйна също е ограничена, защото "Газпром" с готовност плаща за капацитет по нея в посока север - юг (има договор до 2029 г.), макар да не превозва физически количества. Но така блокира възможностите за доставка на например американски LNG през България към Украйна. Виртуални сделки са въможни, те пак са ограничени от входно изходните капацитети на мрежата.

Всъщност съмненията са, че точно затова се бавеше през годините и изграждането на газовата връзка с Гърция. Ако тя беше вече готова, американски, катарски или друг втечнен газ можеше от нея през българската мрежа и Трансбалканския газопровод да стига до Украйна. Което би означавало отслабване на руското влияние в региона.

Интерконекторът между Стара Загора и Комотини е много по-малък като дължина от продължението на "Турски поток", но ще бъде завършен много след него. Още на 14 юли 2009 г. той бе обявен от първото правителство на ГЕРБ за обект от национално значение, изключително важен за намаляване на енергийната зависимост от Русия. И ако Бойко Борисов, който оттогава с кратко прекъсване е премиер, наистина искаше да диверсифицира доставките на природен газ за България и да ограничи влиянието на Русия, отдавна можеше да го е направил. След последното отлагане новият срок за газовата връзка е през втората половина на 2021 г., но със сигурност ще е след пускането на "Турски поток" през България.

В обобщение - българските власти направиха всичко възможно, за да осигурят в дългосрочен план доминацията на "Газпром" в региона. Оставяйки руската компания да контролира изходите към Сърбия, Румъния и Турция, те на практика затвориха възможностите пред България да търгува свободно с природен газ и да осигурява транзитни трасета за различни компании в различни посоки.

Ами азерският газ?

Освен пряка помощ за Русия обаче тази политика ще има и ефекта на автогол. Още на 1 януари в България трябва да започне да постъпва газ от Азербайджан - първоначално реверсивно през Кулата, а на по-късен етап и по газовата връзка с Гърция. Става дума за 1 млрд. куб.м, или над една трета от годишното потребление на страната. При затворените възможности за износ този газ вместо спасение (от руската доминация) ще създаде проблем - за да бъде потребен азерският газ в страната, трябва да се намалят заявките към "Газпром", само че руската компания има дългосрочен договор с "Булгаргаз" и съответно държавната компания трябва да плаща определените в него количества, дори и да не ги взема.

За да се избегне тази абсурдна и скъпа ситуация, е възможно закупеният от "Булгаргаз" азерски газ въобще да не влиза в България, а да се търсят възможности за пласирането му към Италия (по Трансадриатическия газопровод през Гърция и Албания). Но за да се случи това, е необходима конкурентна цена, която не е никак сигурно, че може да бъде постигната. На теория България може да продава в Гърция, Албания или Италия руския газ, който взима от "Газпром", ако цената му е по-ниска, и да ползва за вътрешното си потребление азерски, при което обаче ще натовари финансово собствените си фирми и граждани. Има и конспиративна теория, според която правителството ще се опита да развали договора с азерите, за да си спести последващите главоболия. Това може да се случи, тъй като "Булгаргаз" има реалния шанс да се окаже в невъзможност да плаща за азерския газ - общинската "Топлофикация София" му дължи близо 150 млн. лв., а нито държавата, нито общината съдействат за изплащането им.

Засега, няколко седмици преди 1 януари, няма никакво обяснение по всички тези теми от българските власти и като че ли се прави всичко възможно да се тупа топката до изборите през март. Всъщност по информация на "Капитал" има договореност за покупките на азерски газ именно до края на март. След това - да му мисли новото правителство.