🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Идва ли нова атомна ера?

Ядрен опит, извършен от някоя от трите суперсили, може да даде старт на следваща надпревара във въоръжаването

Сеизмологичните сензори по света скоро може да се разлюлеят не от трусовете на някое земетресение, а заради подземна атомна експлозия: в руския арктически регион Нова Земя или Лоп Нур в китайския регион Синдзян. Много скоро след това ще последва взрив на американския ядрен полигон в Невада.

Нито една от трите световни суперсили не е детонирала подобно устройство от 1996 г. насам - годината, в която е одобрен Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО). Сателитните снимки обаче показват трескава активност на техните тестови полигони. Детонация на който и да е от тях може да даде началото на надпревара във въоръжаването, по-опасна от тази по времето на студената война.

Контролът върху ядрените въоръжения започна да се руши, откакто през 2002 г. САЩ се оттеглиха от Договора за ограничение на системите за противоракетна отбрана (който забранява разработката на оръжия за прехващане на балистични ракети). Ядрената опасност обаче се изостри след нахлуването на Русия в Украйна и последвалите нейни заплахи, че може да използва подобни средства за масово поразяване. Вашингтон и Кремъл спряха да обменят информация съгласно договора "Нов СТАРТ", който ограничава техните "стратегически" ядрени арсенали с голям обсег. Русия в момента разполага тактически ядрени оръжия в Беларус, а в края на 2023 г. реши да отмени ратификацията на ДВЗЯО. Според Пентагона до 2030 г. китайските ядрени запаси ще нараснат от 500 бойни глави до повече от 1000.

Нова надпревара във въоръжаването трудно ще може да бъде спряна.

САЩ и Русия все още се съобразяват с ограниченията на договора "Нов СТАРТ" (например максимум 1550 активирани стратегически бойни глави при общи запаси от 5000 за всяка от тях). Но след десетилетия на двуполюсна ядрена стабилност новото тристранно съперничество представлява "екзистенциално предизвикателство, за което САЩ са зле подготвени", твърди американска двупартийна експертна комисия. Това ще окаже натиск върху президента Джо Байдън да укрепи арсенала на САЩ. Засега администрацията му просто модернизира съществуващите стратегически сили. Евентуален негов наследник от Републиканската партия обаче може да реши да извърши ядрен опит и да увеличи арсенала след изтичането на договора "Нов СТАРТ" през февруари 2026 г., ако не и по-рано.

Колко вероятно е провеждането на подобен тест? Компютърните симулации могат да постигнат много, като използват данните от предишни ядрени опити. Но те не дават сигурност. Китай в най-голяма степен иска да събере "свежи" данни, тъй като до момента е провел само 45 теста в сравнение с 1030, извършени от САЩ, и 715 от страна на Русия.

Москва вероятно има най-голяма политическа мотивация да изпробва ядрено оръжие. Русия мотивира оттеглянето си от ДВЗЯО с огледални мерки спрямо САЩ. Ако това наистина е така, Кремъл няма да тества на практика дали Вашингтон наистина ще се въздържа от подобни действия. Президентът Владимир Путин обаче също така обяви, че бойните глави на новите оръжия може би се нуждаят от тестване. Решаващият фактор може да се окаже ходът на войната в Украйна. Колкото по-зле се представят руските сили на бойното поле, толкова по-вероятно е Путин да посегне към ядрени оръжия. Подземен тест би бил по-малко рискованата форма на ескалация.

Една нова надпревара във въоръжаването трудно ще може да бъде спряна. Ядрените споразумения обикновено се основават на паритета. Русия и Китай ще настояват (всяка поотделно) за постигане на паритет със САЩ. Но Вашингтон може да поиска да разполага с по-голям арсенал от двете заедно, за да е способен да ги отблъсне едновременно.

Само по себе си броенето на ядрените бойни глави е достатъчно трудно. Но ако ограниченията върху техните количества изчезнат, ще бъде още по-трудно да се контролират други военни технологии като хиперзвуковите ракети, противосателитните оръжия и изкуствения интелект. И тогава надпреварата във въоръжаването може да се превърне в паническо препускане.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved