Свят

Войната в Украйна: Време е Европа да се активизира

С очертаващата се дълга война вече не може да се разчита на подкрепата на Америка за Украйна, твърди Кристофър Локууд

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Кристофър Локууд; редактор за Европа

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Ясно е, че освен ако не се случи чудо в последния момент, контраофанзивата на Украйна, някога източник на толкова много оптимизъм не само в Киев, но и на Запад, се провали през 2023 г. - и то много лошо. След пет месеца на кървави и скъпи усилия резултатите към ноември бяха минимални. Не е превзет нито един голям град и е освободена едва около 400 кв. км територия, по-малко от 0.1% от страната. Все още под руска окупация е близо 18% от Украйна, като почти половината бе превзета през 2014 г. с анексирането на Крим и заграбването на Източен Донбас; останалата част са завзетите територии след инвазията през февруари 2022 г.

Всичко това предвещава дълга и тежка война на изтощение и поддръжниците на Украйна трябва да са готови за това. Русия със сигурност е. Стратегията на Владимир Путин е да чака Западът да се измори от това, което все повече прилича на ангажимент с неопределен край. Продължителната война подхранва неговите силни страни. Като брутален диктатор, който прогресивно мачка недоволството, той не се тревожи особено за общественото мнение. Руснаците така или иначе не показват особени признаци да се обръщат срещу войната въпреки тежките жертви, отчасти защото високата цена на петрола смекчава ефектите от западните санкции. Русия ще продължава да прославя войниците. Но в Европа и преди всичко в Америка има опасност гласоподавателите и политиците да се изморят от бремето.

Сега изглежда, че е имало твърде много обещания за контраофанзивата и твърде малко подготовка за дълга война. Това ще трябва да се промени. Нито Украйна, нито Русия имат интерес от мир, който оставя ситуацията на терен да изглежда както сега. За Украйна да позволи на Русия да владее територията, която е завзела, е неприемливо не само заради икономическия ефект от загубата на голяма част от южното си крайбрежие. Но за Русия инвазията все още изглежда като провал, тъй като не контролира напълно нито една от четирите провинции, които анексира през септември 2022 г. Та не очаквайте някоя от двете страни да опита да търси разрешаване през 2024 г.

Тази нова реалност изисква нови политики, преди всичко от лидерите на Европа, които трябва да разберат, че задачата да се подкрепя Украйна бързо се прехвърля към тях. Макар Америка да започна като основен доставчик на оръжие за Украйна, Европа увеличи подкрепата си през 2023 г. и до юли вече беше изпреварила с малко САЩ като най-големия снабдител с военна помощ. Но направи това с цената на стопяване на собствените си резерви от танкове, муниции и ракети. Без допълнителни големи инвестиции в обществени поръчки за отбрана Европа няма да е способна да запази това темпо. И макар контракторите да могат да повишат производството в съществуващите съоръжения, това няма да бъде достатъчно. Но за да бъдат накарани да инвестират в нови съоръжения, е нужен голям, многогодишен ангажимент от правителствата.

Ситуацията с невоенните ангажименти е по-добра, особено с финансирането за подпомагане на Украйна да покрие зеещите бюджетни дефицити, отворени от увеличаването на военните разходи и намаляването на ударените от войната данъчни приходи. През юни ЕС обеща на Украйна допълнителна финансова помощ 50 млрд. евро (53 млрд. долара) за 2024 - 2027 г. Това изстрелва Европа далеч над САЩ по обща обещана помощ. Според Института в Кил за световната икономика ангажиментите на Америка до края на юли възлизат на 69 млрд. долара срещу 155 млрд. долара за Европа (ЕС плюс Великобритания, Норвегия и Швейцария). Но бюджетният дефицит на Украйна - около 20% от БВП, означава, че тя има нужда от нещо като 42 млрд. долара годишно, за да се държи над водата. А отгоре на това идва и възстановяването. Съответно 50 млрд. евро за четири години не са достатъчни. Европейските правителства лесно могат да си позволят да отделят повече. Но дали ще искат?

Факт е, че на Америка вече не може да се разчита да води тази битка. Новият председател на Камарата на представителите, Майк Джонсън, започна мандата си с блокиране на опита на президента Джо Байдън да получи одобрение за нов пакет от 61 млрд. долара военна подкрепа за Украйна (макар г-н Джонсън да твърди, че не иска да види как Путин надделява). Доналд Тръмп е още по-голяма загадка, тъй като често си противоречи за Украйна, както и за много други неща. Г-н Байдън, който дотук върши отлична работа по подкрепата за Украйна, може да открие, че битката с републиканците по този въпрос е твърде трудна с наближаването на изборите през ноември. Всички държави от Г-7 се споразумяха да произведат двустранни гаранции за сигурността на Украйна, но до момента никоя не го е направила.

Европа може също така да помага чрез ускоряване на интеграцията на Украйна в ЕС.

И така Европа, харесва й или не, трябва да се активизира и да поеме повече отговорност за подкрепянето на Украйна. Това означава да осигурява повече пари като пряка финансова помощ, но също и да инвестира повече във военно оборудване, така че да може да въоръжава Украйна, без самата тя да остава беззащитна. Може също така да помага чрез ускоряване на интеграцията на Украйна в ЕС. Страната беше официално приета като кандидат през юни 2022 г., но самите преговори за членство все още не са започнали. На срещата си на върха през декември 2023 г. лидерите на ЕС трябва да дадат зелена светлина на преговорите, като същевременно ясно излъчат сигнал, че те не трябва да бъдат оставени да се проточват с години. Свързана с огромната европейска икономика, Украйна има далеч по-добър шанс да удържи фронтовата линия срещу Русия - и да надживее г-н Путин.