Бичът на потайната инфлация

Компаниите намират начини за прикрито вдигане на цените, казва Лео Мирани. Къде ще излезе краят на това?

Както казват икономистите, няма такова нещо като безплатен обяд. Купете си обяд от McDonald's например и може да откриете, че няма и такова нещо като безплатен сос. В заведенията от веригата в някои държави вече се доплаща за кетчуп и други подправки. Но McDonald's не са единствените, които удрят потребителите с неочаквани такси. Насред скока на инфлацията компаниите намират потайни начини за вдигане на цените. Дали 2024 г. ще се окаже повратна точка на тази оскърбителна тенденция?

Класически пример е техниката на "изваждане от пакета", хитрост, изобретена от нискотарифните авиокомпании. Те отдавна започнаха да налагат допълнителни такси за неща, които преди бяха включени, като храна на борда и чекиран багаж. После дойде доплащането за избор на място или за всяко парче кабинен багаж, по-голямо от чорап, натъпкан с бельо. Напоследък нещата наистина излизат извън контрол.

Някои авиокомпании вече прилагат "такса технологично развитие" за привилегията да направиш резервация онлайн, която, странно, зависи от разстоянието, на което ще пътувате - тези уеб сървъри, видите ли, трябва да работят по-усилено, за да издадат билет за по-далечна дестинация. Други таксуват за принтиране на бордни карти, чекиране на летището или даване на възглавница или одеяло на борда. Само въпрос на време е авиокомпаниите да започнат да продават билети за шатъл буса, който ви отвежда до самолета, да наложат такса за брой дрехи, с които сте облечени, или за използване на тоалетната. (Всъщност изпълнителният директор на Ryanair Майкъл О'Лиъри веднъж вече предложи последното.)

Тази практика се разпространява. Хотелите и курортите често налагат "такса за чекиране", храната и напитките за вкъщи вървят с "такса опаковка", а апликациите за придвижване - с "такса безопасност". Платформата за краткосрочни наеми Airbnb е критикувана, че добавя прекомерни такси за обслужване и почистване.

Но допълнителните такси не са ограничени до услугите - те биват прилагани и за материални продукти. BMW въведе месечна такса от 18 долара за активиране на отоплението на седалките за някои от своите автомобили, с "неограничен достъп" срещу еднократна такса от 415 долара. Mercedes-Benz таксува 60 долара месечно или 600 долара годишно за опцията да бъде увеличено ускорението на някои от електрическите му модели. Представете си, ако това стане популярна практика. Искате да използвате зуума на камерата на смартфона си? Платете си. Имате нужда да използвате фурната си на максимална температура? Съжаляваме, това е само за премиум абонатите.

BMW въведе месечна такса от 18 долара за активиране на отоплението на седалките за някои от своите автомобили.

Друг начин, по който бизнесите подло вдигат печалбите си, е "пиковото" ценообразуване. Авиокомпаниите и хотелите отдавна променят цените си в зависимост от сезонното търсене. Но способността търсенето да бъде проследявано в реално време означава, че цените могат да бъдат адаптирани през минута - Uber и други приложения за споделено пътуване таксуват повече, когато търсенето е високо.

Пиковото ценообразуване вече заразява и други индустрии. През септември британска верига пъбове обяви, че бирата ще струва повече вечер и през уикендите, както и по време на големи спортни събития. Цените на билетите за концерти, спортни събития и увеселителни паркове също постоянно варират. На теория това е триумф на невидимата ръка на пазара - ако искаш да платиш по-малко, купувай, когато търсенето е ниско. Но раздразнените клиенти се оплакват, че границата между това, което пазарът може да понесе, и печалбарството е доста тънка.

После идва и наглед неудържимата епидемия от даване на бакшиши. Чужденците, посещаващи Америка, от години се удивляват от широко разпространената култура на даване на бакшиш и прекомерните очаквания, които създава. С нивото си от около 20% средният бакшиш в Америка е най-високият в света. Оправданието е, че по закон заплащането на работещите в сферата на услугите може да бъде едва 2.13 долара на час и на клиентите се пада честта да бъдат така добри да осигурят прилично възнаграждение на сервитьори, бармани и подобни. Финализирането на поръчки с тъчскрийн означава, че от клиентите може да се иска да дават бакшиши по-често и на неочаквани места. Може например да им бъде поискан бакшиш в супермаркета, от машини за самообслужване или дори в уебсайтове.

Някои хотели включват бакшишите за персонала автоматично в сметката и така ги превръщат в скрита такса. Но това не е само в Америка. Искането на бакшиши се разпростира и в други държави заради повсеместното разпространение на приложения и системи за безконтактно разплащане. Австралийците се оплакват, че приложенията за доставка на храна вече включват автоматично бакшиш. Индийците често се слисват от подканванията да дават бакшиш на шофьорите на такси.

Дали тази треска от подмолни увеличения на цените най-после ще бъде пресечена през 2024 г.? Може би. Спадането на инфлацията може да овладее употребата на нелепи начини за запазване на маржовете. Правителствата започват да говорят за регулация - в Америка президентът Джо Байдън иска да се пребори с "джънк" таксите. А потребителите започват да дават отпор. Американците се оплакват от "умора от бакшиши". BMW наскоро се отказа от доплащането за подгряване на седалките в отговор на клиентски гняв. Airbnb обнови платформата си, за да направи допълнителните такси по-видими. Със сигурност има отворена ниша за компании, готови да предложат опростено ценообразуване "без допълнителни такси".

И все пак е по-вероятно, след като са открили неизброими начини да напомпват цените, компаниите да продължат да го правят. Авиокомпаниите експериментират с "вадене от пакета" на някои от бонусите на бизнес класата. BMW и Mercedes-Benz планират да въведат други обвързани с такси "екстри". Искането на бакшиши си е все така обичайно. Всъщност една американска авиокомпания сега позволява на пътниците да дават бакшиши на кабинния екипаж. Кръстосаното опрашване на техниките за потайна инфлация очевидно има още накъде да се развива.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved