Приближаването на България към еврозоната

Струва си да се поразсъждава и върху двете. Но преди това спазването на формалностите изисква да се споменат и останалите критерии за членство, най-малкото за да се обоснове защо те (вече) не са сред сериозните препятствия. Тези критерии са три: изпълнението на група числови показатели; изпълнението на набор от правни изисквания; способност за носене на отговорностите на членството. Решението дали са изпълнени за всеки от тях е в ръцете на специфичен орган на ЕС.

Тръгвайки отзад напред, способността за носене на отговорностите на членството съществува като критерий в договора за функционирането на ЕС, макар досега никога да не е нито дефиниран, нито дори споменаван при решението за приемане на страна за член. Всъщност България е първият случай, в който записването на този критерий в договора придоби някаква връзка с действителността. Това стана с безпрецедентното изрично споменаване на върховенството на закона и на борбата с корупцията в официалното прессъобщение, с което беше обявено приемането на България в обменно-курсовия механизъм 2 и в банковия съюз през юли 2020. Това означава, че останалите страни членки за пръв път в историята си запазиха правото да преценяват един ден дали да приемат България в еврозоната и въз основа на капацитета на българската държава да не допуска свързани със занижена законност и завишена корупционност пробиви в парично-финансовата система, като например този с КТБ. Доколкото мониторингът върху България по механизма за сътрудничество и проверка, пряк израз на недоверието на партньорите от ЕС в капацитета на българската правораздавателна система, беше прекратен неотдавна, вероятно засега политическата преценка за способност за членство би била благоприятна.

Формално-юридическите изисквания за членство, които включват приемането на редица текстове в редица закони, постъпателно се доближават до изпълнение от страна на България през последните години. Почти последното останало е приемането на изготвения от БНБ и получил пълно одобрение от ЕЦБ нов закон за БНБ. Това е въпрос предимно на законодателен процес и при наличие на политическа воля не би трябвало да е затруднение за пълното изпълнение и на тази група критерии за членство.

Групата критерии, основани на числови стопански показатели, цели основно да гарантира достатъчно номинално (не реално!) сближаване на кандидатстващата за еврозоната икономика със самата еврозона, за да не бъдат номинални различия сами по себе си проблем за бизнес цикъла в страната членка при вече възприета обща валута. България е номинално обвързана с еврозоната вече повече от четвърт век и развитието й през този период не дава основания за очакване на каквито и да било нови и непознати проблеми поради преминаването от силно (с паричен съвет) обвързан обменен курс към обща валута. Формално числовите изисквания по фискалната позиция на страната (не повече от 3% от БВП консолидиран бюджетен дефицит на начислена база и не повече от 60% от БВП държавен дълг) се изпълняват и всички политически заявки са да продължат да се изпълняват. Дългосрочните лихви за България се повишават през последните две години, в началото с темпове малко по-бързи от тези за света като цяло, но през последната една година спредовете между дългосрочния български дълг и световните бенчмаркове спадат и изпълнението на лихвения критерий не дава основания за очакване на каквито и да било проблеми.

Остава инфлацията. За момента тя е значително по-висока дори от най-хлабавата (основана на досегашната практика на Европейската централна банка в нейните конвергентни доклади) възможна дефиниция на критерия. Но разликата постепенно намалява. Дали за оставащите месеци до април 2024, когато е най-вероятно да се вземат последните данни и да се изчисли критерият, стопяването на тази разлика ще е достатъчно, за да се отчете изпълнение на критерия, за момента е невъзможно да се предскаже.

Тук е важно да се спомене един детайл. От една страна, изпълнението в огромна степен зависи от провежданата от съответната страна парична политика. От друга, България не провежда активна парична политика откак е в паричен съвет и не може по тази линия целенасочено да влияе на общите ценови процеси. Въпреки това много коментатори развиха навика да хвърлят обясненията за настоящия период да завишена ценова инфлация в България на определени политикови действия, особено на бюджета с неговата структура (примерно ръст в плащания за пенсии и за заплати в публичния сектор) и баланс (съществуването на дефицит). Всички тези коментари забравят обаче теорията на ценовата инфлация, по която в съвременната икономическа наука няма съществени спорове. А именно ценовата инфлация е "винаги и навсякъде парично явление" по придобилата легендарен статут фраза на Милтън Фридман. С други думи, няма как за ценова инфлация да бъде обвиняван бюджетът, освен ако изрично не се посочи как този бюджет конкретно причинява по-голяма маса на парите в сравнение с някой алтернативно структуриран и балансиран бюджет, или поне някакъв по-голям годишен темп на обращение на тази парична маса. Нито една от критиките досега не е направила това, съответно не е в състояние теоретично да обоснове връзка между българския бюджет и българската ценова инфлация.

И след като стана дума за теория, се достига до вече споменатия в самото начало критерий за готовност на страната за членство, а именно самото желание на обществото. Значителна част от българското общество е разколебана по отношение на желанието за членство на страната в еврозоната. Разколебаването върви по линия на излагане пред обществото на поредица от представящи се за теоретични и за подкрепени и от емпирични наблюдения твърдения. Едно от тях е, че при членство някак неминуемо именно България (за разлика от абсолютно всички досега страни членки, емпиричните данни по това са пределно ясни и недвусмислени) ще преживее значителен скок в потребителските цени. Извън неизбежните житейски грапавини, свързани с деленето на досегашните цени на 1.95583 и закръглянето на резултата до число с два десетични знака, обосноваваща теория за подобен скок не съществува. Особено теория, която да обясни защо това се очаква за страна, която ще премине от фиксиран за повече от 25 години курс към определена валута към ползване на самата тази валута.

Друго, доста по-сериозно и обосновано, теоретично твърдение е, че влизане в еврозоната ще увеличи и без това вероятно сериозната разлика между фактическите лихвени нива в България и това, което е известно като "естествен лихвен процент", което би създало опасност от увеличаване на амплитудата - и оттам на пораженията, на бизнес цикъла и свързаните с него бъдещи рецесии. Това е много любопитен и добре обмислен аргумент, който обаче страда от съществена слабост. А именно според теорията естественият лихвен процент е променлива като всяка друга в стопанския живот и промяната в статута на икономиката (неизбежна, ако тя бъде приета за член на еврозоната) почти сигурно, на теория, ще доведе до сериозен спад в този показател. Ако това теоретично напълно допустимо развитие се случи, то тогава членството на България в еврозоната не само няма да увеличи, но може сериозно да намали суровостта на бъдещите рецесии. На този контрааргумент досега отговор не е чут.

Накрая, твърди се, че структурата на процесите в еврозоната създава опасност при членство на България евентуално страната да се види в бъдеще принудена да заделя значителни национални средства за подкрепа на изпаднали във финансови затруднения други страни членки. На теория подобна вероятност наистина съществува. Въпросът обаче е колко е евентуалният разход и колко всъщност вероятно е той да се случи, като това се сравни с вероятностите и размерите на евентуалните ползи за страната от членството. Всички налични проучвания, които действително правят (или поне се опитват, задачата е пословично трудна) подобни сравнения, ясно показват превес на очакваните ползи над очакваните разходи.

В крайна сметка едно е ясно. Колкото и несъвършена да е българската демокрация с нейните политически процеси, членството на страната в еврозоната няма да може да се случи без достатъчна подкрепа за него в обществото, в бизнеса, в академичните среди. Нека споровете продължават.