Свят

Латинска Америка: Либертарианска вълна?

Старото разделение между ляво и дясно ще бъде подложено на изпитание през 2024 г.

Политиката в региона е напът да стане доста по-сложна.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Ема Хоган - редактор за Латинска Америка

2 автори

Политиката в региона е напът да стане доста по-сложна. © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Латинска Америка дълго беше доминирана от леви политически партии. По времето на бума на суровините в началото на века поредицата леви правителства стана известна като "розовата вълна" заради техните етатистки политики и социални разходи, подсилени от внезапния приток на пари. Те обаче бяха последвани от "синя вълна" от десни лидери като Маурисио Макри в Аржентина и Жаир Болсонаро в Бразилия, които през второто десетилетие на ХХI век обърнаха посоката на региона.

В началото на 2023 г. изглеждаше, че е започнала нова епоха на прогресивна политика, тъй като 12 от 19 държави се управляваха от леви правителства. Те обхващаха цели 92% от населението на Латинска Америка и 90% от нейния БВП. Но 2024 г. се очертава да бъде годината, в която старите разделения между ляво и дясно ще избледнеят. Политиката в региона е напът да стане доста по-сложна.

Първата причина за това е възходът на Хавиер Милей в Аржентина. Самоопределящ се като "анархокапиталист", радикалният либертарианец се изправи срещу икономическия министър Серхио Маса на балотаж на президентските избори през ноември и победи с голяма преднина. Милей, който встъпва в длъжност на 10 декември, е първият президент с подчертано либертариански виждания в Латинска Америка (а и в света). Той постигна стремителен възход. Още преди да спечели, Милей вече успя да размести статуквото в Аржентина, дълго доминирано от левия популизъм на перонисткото движение, като популяризира идеите за свободния пазар. Голяма част от чара му се дължи на факта, че е аутсайдер: икономист и бивш телевизионен коментатор, той влезе в Конгреса на Аржентина едва през 2021 г.

Милей често говори популистки. Но предложенията му са много по-резки и радикални от тези на повечето десни популисти. Сред тях са доларизиране на аржентинската икономика (и премахване на централната банка), съкращаване на публичните разходи с поне 15% от БВП и намаляване на броя на министерствата от 18 на 8. Той иска да постигне нулев първичен дефицит (т.е. преди лихвени плащания) в рамките нa година. И макар да се обявява в подкрепа на свободния пазар, иска да изтегли Аржентина от споразумението за свободна търговия МЕРКОСУР. Той редовно критикува левите политики на правителствата в Бразилия и Китай, двата най-големи търговски партньора на страната.

Втората причина за новата сложност е, че много от левите правителства влизат в 2024 г. с доста по-слаби мандати. В Мексико например предстоят президентски избори през юни. Клаудия Шайнбаум от управляващата партия "Морена" вероятно ще спечели (вижте следващия текст). Тя се смята за посочения наследник на Андрес Мануел Лопес Обрадор, президент от 2018 г. насам, който съчетава лява реторика с фискална консервативност. Макар повечето мексиканци да смятат, че постиженията му в сфери като обществена сигурност, корупция и икономика са лоши, той има висок рейтинг на одобрение - над 60%. Ако спечели, Шайнбаум има малки шансове да успее да задържи толкова високи нива на подкрепа. Затова тя ще трябва да прави компромиси, да работи с опозицията и да се откаже от част от по-радикалните си планове.

Подобна е ситуацията в Колумбия, където мнозина вярват, че правителството на Густаво Петро, първият отявлено ляв президент на страната, е малко вероятно да изкара докрай мандата си до 2026 г. Петро направи рокади в кабинета през април 2023 г., за да опита да прокара своите амбициозни данъчни, здравни и пенсионни реформи. Но усилията му бяха възпрепятствани. Досега е приета само данъчната реформа, и то в орязан вид. Освен това Петро беше въвлечен в скандали, свързани с членове на семейството му и неговия персонал.

В Чили одобрението за Габриел Борич, социалдемократ милениал, който дойде на власт на фона на масови протести срещу неравенството, пада заради нарастваща престъпност и отслабваща икономика. Той също така подкрепи опит за пренаписване на конституцията на Чили, който се провали през 2022 г., след като 61% от гласоподавателите отхвърлиха на референдум промените, смятани от мнозина за твърде леви. Друг проект предстои да бъде гласуван през декември 2023 г. Борич се обгради със способни политици, но споровете около конституцията засенчиха неговото президентство и ограничиха успехите му.

Така е малко вероятно някакви нови вълни, било то розови или сини, да завладеят региона през 2024 г. Вместо това Латинска Америка в близко бъдеще, изглежда, я очаква смесена политическа картина. Може би най-големият въпрос е дали други страни ще последват примера на Аржентина и ще се обърнат към непредвидими играчи като Милей.