Великобритания: Мъката на торите

С наближаването на изборите Консервативната партия се изправя пред своята смъртност

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от политически редактор и Bagehot колумнист

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Твърдят, че скръбта има пет етапа: отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане. С предстоящите парламентарни избори през 2024 г. Консервативната партия ще мине през всички тях.

Отричането ще дойде първо. На каквато и дата да са изборите, кампанията ще стартира в началото на годината. Риши Сунак се смята за най-голямата надежда на консерваторите. Планът все още е за кампания в президентски стил, като г-н Сунак ще се изправи срещу сър Кийр Стармър, лидерът на лейбъристите. Но ако е президент, той става все по-непопулярен такъв. Г-н Сунак някога беше по-популярен от своята партия; до пролетта вече ще бъде под партията си в социологическите проучвания. Не всичко е загубено, ще настояват стратезите на торите. Случват се събития. Избухват войни. Нещо може да се появи.

Когато нищо не се случи, ще се появи гневът. Консерваторите някога се противопоставяха на репутацията си на "гадната партия". През 2024 г. ще я приемат топло. Обещанието за напускане на Европейската конвенция за правата на човека ще бъде в центъра на техния манифест. Годините на сър Кийр начело на Кралската прокурорска служба също ще бъдат част от кампанията. Когато Борис Джонсън погрешно обвини сър Кийр, че лично е отговорен за липсата на преследване срещу Джими Савил, известен педофил, г-н Сунак се дистанцира от коментарите. Сега сър Кийр и Савил редовно се споменават заедно от партийните апаратчици. (Лейбъристите ще върнат услугата, ровейки се във финансите на Акшата Мурти, съпругата на г-н Сунак, която е милиардер.)

След това идва пазаренето. Нещата се подобриха, ще твърдят депутатите от торите. Що се отнася до икономиката, те ще бъдат наполовина прави. Инфлацията, която достигна връх от почти 11%, ще падне до много по-поносимо ниво. Това ще означава силен ръст на реалните заплати, рядко удоволствие за британските избиратели през последните 15 години. Но това няма да доведе до електорален дивидент за торите. Заплатите може и да растат, но с тях растат и разходите за ипотеки на колебаещите се избиратели, които в последния момент подкрепиха торите и им помогнаха да победят през 2019 г.

След изборите, на които лейбъристите ще спечелят първото си голямо мнозинство от 2005 г. насам, ще настъпи депресия. Вместо да се бори, г-н Сунак ще подаде оставка. Ще бъде малка утеха, че той така или иначе е в почти невъзможна позиция. Политиката често се свежда до наказание, а не до политики. Гласоподавателите дисциплинират партиите, когато сгрешат. Когато хаотичният 49-дневен мандат на Лиз Тръс като министър-председател приключи, свършиха и шансовете на консерваторите за изборите. Това обаче няма да я спре да направи неуспешен опит да стане лидер на торите на състезанието през есента. (Някои хора никога не преминават отвъд отричането.)

Приемането е последният етап. Престоят в опозиция може да бъде добра възможност, ако се отработи добре. Депутати от партията, които останат, ще бъдат изправени пред избор - да се харесат на партията си или на страната. Сър Кийр, новият премиер, ще е показал, че е възможно една партия да се възстанови от голямо поражение само за един парламентарен мандат. Скоростта на възстановяването на консерваторите ще зависи от това дали за нов лидер ще предпочетат Джеймс Клевърли или Том Тугендхат, двама центристи; или водещата културни битки Кеми Баденок; или пък националистката Суела Брейвърман.

Крехката хегемония на Консервативната партия, продължила от 2010 до 2024 г., се разпада. Ще бъдат написани некролози за торите точно както в средата на миналия век, когато лейбъристите напълно доминираха при сър Тони Блеър. Некролозите бяха грешни тогава и пак ще бъдат. Политическите партии може да западат, но винаги могат и да се преоткрият.