Свят

Китайският "път": По-малко пари, повече послания

Реториката на Си Цзинпин към бедните държави се променя

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Роджър МакШейн - редактор за Китай

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Малко след като пое властта през 2012 г., Си Цзинпин започна да говори за съживяването на историческия Път на коприната - мрежа от търговски трасета, които някога са свързвали Изтока и Запада. Светът не знаеше, че тези разсъждения ще се трансформират в знаковата външна политика на г-н Си. През следващите години Китай положи хиляди мили асфалт и изля океани от бетон, изграждайки пристанища и тръбопроводи по целия свят. През 2023 г. страната отпразнува десетата годишнина от началото този инфраструктурен гуляй, който стана известен под името инициатива "Един пояс, един път" (BRI).

Повече от 150 държави са се включили в тази схема, по линия на която Китай е разпределил стотици милиарди долари под формата на заеми и грантове. Много от страните кредитополучатели изпитваха остра нужда от инфраструктурата, която Китай им помогна да осигурят. Но с това дойдоха и много проблеми. Затова и юбилейните тържества са съпроводени с преоценка. BRI се променя, а с нея и посланието на г-н Си към глобалния Юг.

Най-силната критика към инициативата "Един пояс, един път" е, че е допринесла за опасно нарастване на дълговете на бедните страни, някои от които вече се запътват към фалит. През първото десетилетие на BRI китайските кредитори задаваха малко въпроси относно човешките права, корупцията и дори не извършваха правилна оценка на риска. Сделките често биваха сключвани тайно, което роди много "бели слонове". Когато се наложи преструктуриране на даден дълг, Китай е склонен да действа сам, като избягва другите кредитори, води тежки пазарлъци и действа при закрити врати.

Това отблъсна някои държави. Междувременно липсата на постоянна възвръщаемост от техните инвестиции разочарова китайските банки. Но вместо да спре своята инициатива, г-н Си се опитва да я направи по-устойчива. Сега, казва той, Китай трябва да търси "малки, но красиви" проекти - не толкова рискови, по-печеливши и с фокус върху индустрии като зелената енергия и цифровата инфраструктура. Това не е просто отстъпка в контекста на актуалните глобални проблеми, а знак, че нормативната част от инициативата, която винаги е съществувала, сега може да стане точно толкова важна, колкото и икономическата.

Желанието на Китай да води глобалния Юг не намалява, въпреки че може би ще излива по-малко бетон. Той винаги ще бъде развиваща се страна, независимо колко богат ще става, казва г-н Си. "Ще продължим да правим всичко възможно развиващите се нации да имат увеличаващо се представителство и по-силен глас в глобалната система на управление." Може да звучи добронамерено, но думите на г-н Си имат по-дълбоко значение. Китайският президент се опитва да обедини бедните държави около собствената си визия за глобално управление, която отхвърля универсалните ценности. Той изтъква и китайските претенции по линия на няколко нови външнополитически начинания, като например Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Инициативата за глобална цивилизация.

Тези проекти може да се харесат на страни, които негодуват срещу американския тормоз и колониалното наследство на Европа. Те усилват имплицитното послание, което отдавна съществува, че моделът на развитие на Китай, който придава по-малка тежест на човешките права, е по-добър за бедните държави в сравнение този, предлаган от арогантните западни демокрации. Отправянето на молби към страните да провеждат свободни избори или да зачитат свободата на словото е намеса във вътрешните им работи, твърдят официалните лица в Пекин. Те описват либералните ценности като форма на расизъм, разпространяван от Запада.

Китай проповядва морален релативизъм, който е музика за ушите на автократите. През 2024 г. този тон само ще се повишава, докато западните демокрации се обръщат "навътре". САЩ и техните съюзници не трябва да подценяват привлекателността на посланието на Китай. Много държави са недоволни от сегашния световен ред. Тези, които виждат стойност в него, трябва да го защитят.