Хората, глупако

През 2001 г. Славов е един от основните участници в създаването на "ПроКредит Банк (България)" ЕАД и от тогава до днес е част от управлението ѝ.

"ПроКредит Банк България" ЕАД и нейният клон в Гърция са 100% собственост на "ПроКредит Холдинг АГ", със седалище във Франкфурт на Майн, Германия. "ПроКредит Холдинг" е компанията майка на ориентираната към развитие международна група "ПроКредит". Повечето банки "ПроКредит" извършват дейност в Източна и Югоизточна Европа, но групата е представена и в Южна Америка и Германия.

"Парите много бързо си намират пътя, по който да вървят. Това, което най-много ги притеснява и най-много ги кара да заобикалят и да минават по други пътища, е липсата на предвидимост.

Една успешна компания не се създава в условия на комфорт. Тя се създава в условия на конкуренция и на това да си по-добър от останалите, но липсата на предвидимост кара парите да търсят други места", казва Петър Славов.

Фокусът на банката

са малките и средните фирми, както и гражданите, които желаят да спестяват.

Отличителна черта на "ПроКредит Банк" е, че избягва агресивното насърчаване на потребителското кредитиране въпреки името ѝ, което идва от латински и означава буквално "за кредитиране". Част от философията на финансовата структура е устойчива възвращаемост на инвестициите в дългосрочен план вместо краткосрочно умножаване на печалбата.

Петър Славов е част от "ПроКредит Банк" от създаването ѝ през 2001 година.

Повечето от хората във финансовата институция също са дългогодишни служители. Това важи и за четиримата изпълнителни директори на банката, някои от тях са в нея още от самото начало и са се изкачили от основата на професионалната стълбица до върха ѝ. Всички са завършили и "ПроКредит Академията" във Фюрт, Германия.

Вратите им са отворени по всяко време, а вместо дебели стени, чакални и секретарки има големите витрини и много жива растителност.

В момента България се намира в интересно положение, смята Петър Славов. Докато останалата част от света навлиза от един икономически цикъл в друг, страната ни сякаш закъснява с движението си в тази посока.

"В Германия лихвите по жилищните кредити са два пъти по-високи, отколкото в България. Същевременно и лихвите по депозитите в германските банки са два пъти по-високи, т.е. не само че в България можете да вземете банков креди два пъти по-евтино отколкото в Германия, което звучи абсурдно, но отгоре на това можете да си депозирате парите на два пъти по-висока лихва в Германия отколкото в България", дава пример банкерът.

"Преди година и нещо започнах да говоря за един термин "стагфлация" - всички го бяхме учили по книгите, но никой не беше живял в условията на стагфлация (забавена икономика), но ето сега го правим.

Освен че за хората с моята професия тя не е неочаквана - не мисля, че ще е изненада и ако кажем, че ще продължи още няколко години", казва Славов.

Шегува се, че спестяването, от една страна, носи психологически комфорт, но след това е въпрос и на безизходица.

"Ако го погледнете в по-глобален и в по-широк аспект - какво да ги правите тези пари?

И като няма какво да ги правите - вкъщи може да ви ги откраднат или някой да ги похарчи за нещо, и вие ги слагате в банката, но като станат прекалено много и ние трябва да ги направим нещо тези пари. Но като няма какво да ги направим, ние не искаме да плащаме. Но вие все така няма какво да правите с тях, няма къде да ги сложите и в един момент се получава една ликвидност, която не кореспондира с активната част на операциите."

Според него българският банков сектор е прекалено наситен

"Прекалено много са банките на пазара, неслучайно виждате тези процеси на консолидация, които според мен ще продължават и по отношение на ликвидността, и на депозитите", прогнозира още Славов. Самият той не прилича на класически мениджър от света на парите. Няма строги ризи, сака и вратовръзки. Казва много повече от онова, което колегите му обикновено си позволяват да говорят публично.

"В момента никоя от банките не смее да започне да прави това, което трябва да прави, и да започне да вдига лихвите. Но и това ще стане - въпросът е, че никой не иска да е първи заради силната конкуренция", продължава Петър Славов.

"Никой не смее да се изкашля. Първият, който се изкашля, ще го набедят за болен от ковид", описва алегорично положението в сектора.

Ситуацията на високи инфлационни нива и ниски лихвени проценти подпомага бизнеса да си обслужва много по-лесно задълженията.

Банковата система в момента е с по-висока печалба от нормалното. Славов обаче има съмнения, че това ще продължи много дълго.

Ръстът в печалбите се дължи на няколко неща, обяснява той.

От една страна, маржовете между активни и пасивни операции все още са достатъчно високи, за да обуславят тези печалби. "Нещо повече - парите, които ние като банка не ползваме за финансиране, ги даваме на централните банки на другите държави и ни плащат над 3% в момента, и то за еднодневни и двудневни и едноседмични депозити."

Друга част от печалбата на банките идва по линия на качеството на портфейлите. Високата инфлация "изчиства" портфейлите, защото позволява на компаниите по-успешно, по-бързо и по-лесно да обслужват задълженията си при равни други условия.

"Портфейлите ни нямат онези допълнителни разходи, които един портфейл обикновено носи - разходите за обезценка. Тази обстановка на високи инфлационни нива и ниски лихвени проценти подпомага бизнеса да си обслужва много по-лесно задълженията."

"Аз не се радвам на това, че банковата система в момента е с по-висока от нормалното печалба, и не мисля, че това ще продължи много дълго", категоричен е Славов.

Прогнозата му за следващите години в макроикономически план -

по-високи лихвени нива, относително висока инфлация, отрицателни или нулеви икономически ръстове.

Обобщава го като "нищо изненадващо" - просто цикличност в икономиката.

Когато попитате Петър Славов какви новинарски и информационни източници чете, той отговаря: "Чета Кейнс и Габриел Гарсия Маркес в оригинал." В централата на банката книгите са навсякъде. Започва се с малка библиотека още от асансьора при паркинга, следва втора на нивото на клиентското обслужване и така нагоре по етажите. В образованието на служителите също се инвестира много. Славов също води курсове, за които обаче има импровизиран изпит върху някой от класиците на макроикономиката, като Кейнс и Фридман например.

"Тези компании, които работят в условията на ниски лихви, пропускат момента да се приготвят за нещо, което ще дойде неизбежно", продължава анализа си Славов.

Казва, че ако нещо прави разлика между сегашната и предишната финансова криза, това е пазарът на труда. С уговорката, че терминът "криза" е журналистическа измислица, докато теорията нарича процеса "цикличност".

При висока инфлация, рецесия, отрицателни или нулеви икономически ръстове обикновено има безработица. В България обаче според Славов няма кой да бъде изваден, защото пазарът на труда се променя и в бъдеще той ще бъде много по-различен. Това предизвиква друг интересен процес:

"Тази висока безработица, която е характерна за подобни периоди, а в момента я няма - тя потиска инфлацията. Какво се случва, когато обаче безработицата е ниска като в сегашната ситуация и стремежът от страна на бизнеса е към заетост - все повече и повече плащате на тази заетост и я търсите, това допълнително помпа инфлацията."

Оприличава процеса на опит да се гаси огън с бензин и добавя: "Затова аз говоря за структурен подход към проблема с пазара на труда. За мен в следващите десетилетия ключов термин няма да бъде "финансова криза" или "инфлация", а ще бъде "пазарът на труда."