Пет урока от студената война

Военната сила има значение, както и съюзниците, пишат Найъл Фъргюсън и Кондолиза Райс от института "Хувър" към Станфордския университет

Ексклузивно съдържание от The Economist

The Economist © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Интензитетът на съперничеството между САЩ и Китай доведе до много говорене за нова студена война. Някои казват, че това е прекалено, но двете страни, изглежда, наистина вече имат малко пространство за сътрудничество и доста повече за конфликт.

Най-голямата разлика с първата студена война, разбира се, е първопричината за това съперничество. След Втората световна война две суперсили бързо влязоха в конфронтация. Те имаха малко общо помежду си. Съветският съюз бе военен гигант, но икономически отшелник. Китай, от друга страна, бе вкарана в международната икономика след 1978 г. В продължение на 30 години тя се облагодетелства от интеграция, достъп до външни капитали и ноу-хау. По пътя тя придоби истинска способност за иновации, а не само за кражба на интелектуална собственост.

Китай подкопава американската сила от години. Но бе нужен по-директният подход на Си Цзинпин, който говори за надминаване на САЩ в сферата на технологиите и за Тайван като китайски национални води, за да шокира дотолкова американците, че да разберат какво стои пред тях.

Китай създаде впечатляваща глобална мрежа от телеком инфраструктура, достъп до пристанища и военни бази (или правото да ги изгради) в свои клиентски държави. Китайското влияние бавно еволюира от чист меркантилизъм до желание за политическо влияние. САЩ реагираха бавно. Прекалено често те се опитват да накарат с мили думи други държави да откажат китайските инвестиции, но без да предлагат алтернатива.

Истината е, че китайската стратегия за външни инвестиции вече започва да се пропуква. Подходът със "заем срещу собственост" и разчитането на китайски вместо местни работници заедно с инфраструктурните провали вече пораждат негодувание.

По време на студената война и след това планът "Маршал", американската "зелена революция" в индийското земеделие, както и инициативите за борба с ХИВ/СПИН показаха, че САЩ могат да подобряват живота на хората извън границите си. Въпросът днес е доколко САЩ ще успеят да се възползват от грешните стъпки на Китай чрез също толкова ефективна стратегия.

От 40-те до 80-те години на ХХ век институтът "Хувър", където и двамата сме преподаватели, се занимаваше с изучаването на студената война. Архивите от тогава продължават да са сред най-важните за изучаващите този период. Би било добре, ако разберем първата студена война и вземем няколко урока от нея. Пет от тях се отличават.

Първият е, че съюзниците имат значение. Китай има клиенти, които са ѝ длъжници по един или друг начин. Русия, най-важният от тях, се превърна в тежест заради войната на Владимир Путин срещу Украйна. Америка междувременно е благословена с ревитализирания ЕС, който отговори твърдо на руската агресия, с по-силен НАТО и с близки съюзници в Азия.

Вторият е, че възпирането изисква военният капацитет да отговаря на реториката. Китай подобрява всеки аспект от военните си способности точно когато Украйна и военните игри около Тайван показват слабостите на Запада. Западът трябва да отговори с по-напреднали оръжия, разработване на сигурни вериги на доставки за критично важни материали и компоненти, както и чрез възстановяване на индустриалната си база. Мирът чрез сила наистина работи.

Третият урок е, че трябва да положим усилия да се разминем с инцидентна война. До ден днешен имаме полза от контактите между американските и руските въоръжени сили, създадени по време на студената война, с цел да се избегне случаен инцидент между тях.

Четвъртият е да помним Джордж Кенан, американският дипломат в Москва, който написа известната "Дълга телеграма" през 1946 г. В нея той прогнозира, че вътрешните противоречия в Съветския съюз в крайна сметка ще го отслабят. Китай, макар и икономически по-силен от Съветския съюз, също има множество свои противоречия: балон в сектора на недвижимите имоти, висока безработица сред младите и катастрофална демография.

Последният урок от първата студена война е, че нищо не е неизбежно. Успех днес би изисквал демокрациите да приемат своите собствени слабости и противоречия - не на последно място разривът сред обществото, усилен докрай от онлайн ехо камерите. Провалът на опитите да се защити легитимността на институциите, които трябва да защитават свободата, доведе до срив в доверието в самата демокрация.

И преди обаче демокрациите са били отписвани от авторитарни фигури, които объркаха какофонията на свободата със слабост и смятаха, че смачкването на дисидентски гласове в собствените им общества е знак на сила. Най-добрите лидери от студената война знаеха, че авторитарните управляващи грешат. Ако това поколение на лидери може да покаже същата решителност, изходът от това съперничество между суперсили, без значение дали е втора студена война или нещо друго, ще бъде нова победа за свободния свят.