Претоварената суперсила

С кризите в Украйна и Израел могат ли САЩ да защитят Тайван?

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Вашингтон

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато Джо Байдън влезе в Белия дом, неговите приоритети бяха да създаде "стабилна и предвидима връзка" с Русия и да спре "вечните войни" на САЩ в широкия Близък изток, за да може да се концентрира върху икономиката вкъщи и съперничеството с Китай навън. Не се случи точно така. Русия нахлу в Украйна, "Хамас" атакува Израел. Могат ли САЩ все още да защитават Тайван, докато помагат на нападнатите си приятели?

Стратезите се притесняват за "прозорец на уязвимост" в Индо-Пасифика през това десетилетие. Китайската военна сила расте, докато американските инвестиции във военно оборудване ще дадат плод едва през средата на следващото десетилетие. Притесненията около тази времева дупка ще се задълбочават с наближаването на 2027 г., когато Си Цзинпин, лидерът на Китай, иска Китайската народна армия да може да нахлуе в Тайван, ако нарежданията са такива. Дали обаче ще започне война не зависи само от военния баланс. Зависи и от политиката. Предвид че през 2024 г. и САЩ, и Тайван ще имат избори, опасният период може да започне скоро.

Въпреки говоренето за залеза на Америка тя продължава да бъде военен колос, който отговаря за 39% от глобалните разходи за отбрана. Но както Австралия заключи в последния си стратегически доклад от април 2023 г., "САЩ вече не са безспорният лидер в Индо-Пасифика". Промяната в баланса прави мрежата от съюзници на САЩ, която е без паралел, още по-ценна. Г-н Байдън работи здраво, за да поправи щетите върху мрежата, нанесени от предшественика му Доналд Тръмп. НАТО е обединен, разширен и активен в помощта си към Украйна.

Азиатските съюзници също помагат. Няма НАТО в Индо-Пасифика, но Япония вдигна рязко разходите си за отбрана, а Америка усилва присъствието си в Австралия. Тя има и няколко ad hoc партньорства, като AUKUS сделката с Великобритания за доставяне на ядрени подводници на Австралия, както и съвместното разработване на други оръжия. Има и сделка с военната индустрия на Индия за производство на двигатели за изтребители, както и споразумение с Филипините за достъп на САЩ до няколко бази. Очаквайте още подобни споразумения през 2024 г.

Голяма част от това, което ще се случи, зависи от възприятието за американските кредибилност и капацитет. По отношение на кредибилността критиците на г-н Байдън смятат, че злополучното напускане на Афганистан през 2021 г. бе сигнал за слабост към враговете на САЩ. Други смятат, че намаляването на помощта към Украйна ще бъде победа не само за Русия, но и за Китай. По отношение на капацитета Пентагонът отдавна се отказа от изискването военните сили на САЩ да могат да се справят с две големи регионални войни едновременно. Вместо това целта е "да възпре и ако е нужно, да спечели конфликт" срещу голям опонент, докато "възпира опортюнистична агресия на други места".

В Европа г-н Байдън помогна на Украйна, без да праща американски войници, и разположи допълнителни сили в Европа, за да възпре атаки по НАТО. В Близкия изток той изпрати два самолетоносача и укрепи допълнително други сили, за да спре атаки от Иран и неговите проксита.

На повърхността изглежда, че подкрепата за приятели е по-евтиният начин да се запази американската сила, отколкото директно влизане във войни както в Ирак и Афганистан. Американските фирми за военна техника трудно се справят с повишеното производство, нужно, за да се презапасят изпразнените американски складове. Военните игри предполагат, че САЩ ще останат без ракети с голям обсег само дни след началото на потенциална война с Китай заради Тайван. "Имаме войска за една война и индустриална база за двуседмична война", казва Кори Шаке от American Enterprise Institute.

Вероятно най-голямата пречка пред запазването на американската роля навън обаче е политическата дисфункция вътре. Републиканците от лагера "Америка на първо място" спъват нормалното бюджетиране и са враждебни към финансирането на войната в Украйна. Ако те успеят да спрат помощта за Украйна през 2024 г., съюзниците навсякъде ще потръпнат - двойно повече, ако Тръмп отново бъде избран за президент.