Китай и Запада: Необявена студена война

Подобно балансиране е трудно. През 2024 г. това ще бъде още по-голямо предизвикателство поради две причини - войната в Украйна и президентските избори в САЩ.

За Китай войната представлява риск и възможност. През 2024 г. китайските ръководители, срещайки се с лидери от Африка, Южна Азия и други региони, ще посочват западните санкции като причина за високите цени на храните и енергията. Те ще обвиняват американските износители на оръжия и енергоносители, че преследват свръхпечалби за сметка на европейците. Китай ще продължи да претендира, че е неутрален в конфликта (също както и в Близкия изток). Същевременно обаче задълбочава връзките си с режима на Владимир Путин, който възприема като проблемен, но жизненоважен партньор.

Китай извлича печалби от изолацията на Русия, която е принудена да загърби пазарите в Европа и да се обърне на изток. Пекин е готов да увеличи покупките на петрол, газ, минерали и оръжия, плащайки със своя неконвертируем юан. Въпреки че няма да унижават г-н Путин или да оспорват претенцията на Русия да си гарантира сигурност в някогашния заден двор на СССР, в момента китайските лидери биха могли да разширят своето влияние в Централна Азия или в Арктика, без да се страхуват от ветото на Кремъл.

Ако през 2024 г. се стигне до преговори за прекратяване на войната в Украйна, Китай ще се възползва от възможността да изиграе ролята на миротворец. Г-н Си ще бъде подпомогнат от настояването на украинското правителство, че той трябва да седне на масата като гарант за някакво възможно урегулиране на конфликта. По време на подобни разговори позицията на Китай ще бъде водена от студен, несантиментален реализъм. Г-н Си няма да подкрепи каквито и да е руски претенции към пълен контрол над Украйна. Всъщност, тъй като Пекин твърди, че отдава голямо значение на принципа на териториалната цялост, и досега той не е признал анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. Вместо това Китай ще подчертава необходимостта да се вземат под внимание "легитимните опасения за сигурността" на Русия, след което ще предложи да помогне за възстановяването на Украйна.

Междувременно американските избори през ноември 2024 г. ще създадат дилема. Дисфункционалната политика на САЩ засилва аргументите на Пекин, че Западът е в упадък и че либералните демократични ценности са в задънена улица. Китай, подобно на Русия, ще бъде въодушевен от изолационистката реторика на кандидат-президентите, ако е индикация за връщане към нещо като световния ред от XIX век, който те предпочитат - с велики сили, които се радват на безнаказаност в съответните им сфери на влияние. Но "подивяване" на американска президентска кампания крие опасности, тъй като кандидатите ще се надпреварват да демонстрират "ястребови" позиции на тема Китай. Вероятно най-голямата надежда на г-н Си е, че по време на изборите през 2024 г. демокрацията в САЩ ще изглежда ужасно, но Китай няма да доминира заглавията. Това ще изисква сдържаност от страна на ръководителите на китайската пропаганда и от т.нар. дипломация на вълците воини.

Споделеното недоволство от Запада е силата, която обвързва Китай с най-близките му партньори, които иначе представляват доста пъстра дружина. Но ако този присмех стане твърде видим, той може да има обратен ефект и да направи така, че Китай да попадне в центъра на американската политика. Въпреки че държавничеството от епохата на Си не е известно със своята изтънченост, 2024 г. ще го подложи на тест по деликатност.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved