Икономики в беда в Африка

Страните ще спестяват инвестиции, което ще повлече надолу бъдещия растеж

Повечето африкански икономики нямат нужното за един трансформиращ икономически растеж: добре образована работна сила, надеждни пътища и електричество и снабдено с необходимите ресурси и некорумпирано правителство

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Дакар

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Перспективите за растеж на Субсахарска Африка през идващата година са скромни. БВП на региона нарасна с 4% през 2022 г. и с 3.3% през 2023 г., а МВФ прогнозира ръст 4% през 2024 г. На фона на прираст на населението с около 2.6% това не е комбинация за широкодостъпен просперитет. Още по лошо - регионът може да не надмине тези скромни нива в скоро време.

Повечето африкански икономики нямат нужното за един трансформиращ икономически растеж: добре образована работна сила, надеждни пътища и електричество и снабдено с необходимите ресурси и некорумпирано правителство. Когато започнат от ниска база и с достъп до достатъчно финансиране, бедните държави могат да достигнат космически икономически растеж чрез големи подобрения в електричеството, пътищата и грамотността. Но когато финансирането е свито и малко от моторите на ръста са налице, те могат да не достигнат своя потенциал дълго време. Това може да е съдбата на много африкански страни през идващите години.

Парите пресъхват за повечето африкански икономики, посочва МВФ, което прави инвестирането в бъдещето трудно. Първо, комбинацията от ковид-19, войната в Украйна и подхранващите дълга разходи, често с лоша възвръщаемост, оставиха много държави тежко задлъжнели. Някои като Гана и Замбия вече са във фалит и работят по болезнени програми на МВФ.

Като цяло се прогнозира, че 19 страни в Африка ще похарчат над една пета от приходите си през 2024 г. за обслужването на своя външен дълг. Сред тях са често хвалени икономики като Етиопия, Кот д'Ивоар и Кения. В Африка средно 17% от приходите ще бъдат похарчени за обслужване на външен дълг през идващата година (вижте графиката). Уви, континентът рядко увеличава приходите от данъци, което е другата страна на уравнението.

Вторият проблем е, че страните, които все пак искат да стимулират растежа, като вземат заеми и инвестират, са изправени пред вдигащи се разходи. Покачването на лихвените равнища изключи повечето държави в Субсахарска Африка от глобалните дългови пазари. Никоя страна не е издала типични деноминирани в долари облигации от началото на 2022 г. Дори ако успеят да вземат заем с комерсиална цел, всеки финансиран с дълг проект ще трябва да постигне дори по-висока възвръщаемост.

Вариантите са малко. Гана вземаше назаем по 3 млрд. долара на година от пазарите, но цялата програма на МВФ е едва 3 млрд. долара за три години, посочва гуверньорът на Централната банка на Гана Ърнест Адисън. "Очевидно МВФ и Световната банка не са алтернатива на пазара", казва той.

Предишен вариант за Африка бяха заемите от Китай. Но те също пресъхват. Раздаването на китайски заеми спадна през 2022 г. до около 10% от общото им количество през 2016 г. На фона на забавящата се китайска икономика обръщане на тенденцията изглежда малко вероятно.

Последният проблем е, че големите икономики в Африка са прекалено слаби, за да изтеглят останалите. Южна Африка е в продължителен застой, като е лошо засегната от поредица прекъсвания на електричеството и от често некомпетентна администрация. МВФ прогнозира ръст с едва 1.8% през 2024 г. Що се отнася до Нигерия, очакванията на фонда са за растеж с 3.1% през следващата година, частично подпомогнат от решението на президента Бола Тинубу да прекрати прахосническите субсидии за горивото и да се намесва по-малко в международните валутни пазари. Това въодушеви инвеститорите.

Но Нигерия все още е засегната от джихадизъм и отвличания, а правителството на Тинубу промърморва за ново контролиране на цените на петрола. Дългът остава проблем. През 2022 г. Нигерия похарчи 96% от приходите от данъци за обслужването му. Дори без да губи по 10 млрд. долара на година за субсидии за петрола, страната все пак ще похарчи над 60% от приходите за обслужването на дълга през 2026.

Има някои светли примери. Сенегал, който очаква да започне да добива природен газ за износ през 2024 г., би трябвало да се справи добре. Бенин и Руанда продължават да поддържа здравословен растеж, както и други държави, които не разчитат на природни ресурси. А покачването на цените на петрола и на минералите може да даде тласък и на страните, разчитащи на помпането и копаенето. Но тъй като много от африканските производители на суровини имат лошо управление, е малко вероятно високите цени да трансформират живота на обикновените хора. За мнозина бъдещето отново ще изглежда като борба.