Възпоменание: Стихове за безхартиената епоха

От истинските имам предвид,

твърди и лъскави, с ъгълчета позлатени,

за които всички бленуват,

за да впечатля семейство Армстронг-Бакстърс,

когато се обадят, или Финкелстайн-Ферер

и да ги накарам да ревнуват.

И да призная, причини за ревност

много има, тъй като покани подобни

образи извикват образ на разкош.

Дъбови мебели и килими старинни,

мраморни тераси и ливади равнинни,

черни смокинги и красиви дами,

сребърни подноси и блюда безкрай

и всичко останало, което бих избрал

за моя малък рай.

Последните две позивни, уви,

не пристигнаха с обичайната поща,

за която наострям слух,

а изскочиха на екрана толкова виртуални

колкото Светия дух.

Една за соаре и една за сватба безхартиена,

изплуващи от пликовете си в пейзажи мъгляви

с рози и сърна.

Без RSVP, както си е реда,

само с опции "Не" и "Да",

с послания кратки и груби като за двамина

и нищо красиво и великолепно,

което да сложа над моята камина.

А сега да вземем билетите за концерти от хартия,

или поне аз си пожелавам да са от тия,

а не да се настоява да бъдат от ония,

които размахвам от екран пред нечие лице.

И не е добре, когато са заровени в стотици имейли,

а аз трескаво скролвам и скролвам, но ядец,

докато на сцената вече бие третият звънец.

Освен това подобни билети

си имат запазено кътче над камината,

подредено красиво и спретнато,

което показва, че моят вкус е широк,

от пиеса на Пинтър и джаз гала

до опера на Барток.

Ах, как извикваха те в съзнанието

това приятно усещане за потапяне

в притихналата зала и паузата

преди диригентът палката да свали

и аплаузът да завали.

Уви, няма пощада за моите стари хартиени приятели,

в канала на историята удавени,

и вече забравени.

Което ми напомня, че древните римляни

са знаели как да правят

подходящи за цялото семейство представления.

И ако сте решили да гледате

как християни биват превърнати в кайма

от гладни лъвове без особени затруднения,

или се изправят срещу гладиатор,

то билетът ви е бил жетон от глина,

с изписани ред и място за цялата дружина.

А древните гърци са можели да ви предложат

вечер с творбите на Есхил или Еврипид

или друг умен човек с дар слово

срещу една солидна монета от олово.

Онези билети, на нашите подобно,

приключват в канавката или в друго забвение

но днес бихте платили долар

да се наслаждавате на подобно изобретение.

Билетите за дилижансите са били

фини и изписани на ръка бележки,

позволяващи ви да се придвижите

от Ню Йорк до Ню Джърси

с максимално неудобство

и минимум забежки,

прилепен до покрива и обвит в одеяло,

тъй като вътре пътуват само изнежените

и онези с хронични болежки.

Но билетите в истинския си блясък

идват с ерата на парата

когато безбройни чиновници

с ризи с къси ръкави, сенки под очите

и угарка от пура зад ушите

отстъпват пред бързата машина,

която с едно натискане

вади каквото пожелаете -

билет за влак, кораб или представление,

както са правели още преди хилядолетия

древните с бързина и вдъхновение.

Билетът за влак е верен другар,

и може леко да го потупвате ненужно, но с жар,

докато стои в джоба или пъхнат

в лентата на вашата капела, откъдето

кондукторът лесно може да го разчете,

без приятна ви дрямка да пресече.

Но сега, когато е нужно да докажете,

че сте платили да пътувате от Грейт Нек

пред Де Мойнс до Йелоустоун,

то телефона си трябва да покажете,

но когато бъдете грубо разбуден,

може да се натъкнете на следния факт:

той вече има нужда от контакт.

И така ако билетът някога бе гаранция,

че така бленуваната и подготвяна ваканция,

за която мислехте да теглите втора ипотека,

наистина ще се случи,

то сега нещо може да се закучи.

Виня бордните карти

за съвременните привички,

че са нужни телефон и скенер за всички

важни събития в живота.

Те първи се опитаха да ни убедят,

че "Сдобий се с QR код и ще летиш"

е нещо повече от фетиш.

И че с навици подобни

ти планетата ще спасиш.

Аз лично бих предпочел

да разбера дали ще седя

до прозорец или пътека

и на кой изход е самолетът

от парче надеждна бяла хартия,

отколкото от някаква алгоритмия.

Но това е ерата, в която живеем

и трябва да приемем своята съдба,

че реалността друга е сега

и дигиталното е взело властта,

а хартията е вятър и мъгла.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved