Свят

Зеленият преход ще размести глобалния икономически ред

Държавите с енергийни ресурси имат прозорец, в който да се променят, предрича Матийо Фава

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Матийо Фава; финансов редактор

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Преходът към въглеродно неутрален свят би трябвало да подобри благосъстоянието на всички държави, поне на теория. Много от тях ще разчитат по-малко на внос на горива, ще реализират големи спестявания и ще предпазят икономиките си от резки колебания на цените на въглеводородите. Онези, които изнасят металите, нужни за новите модели Tesla, турбини и тераватчасове от електропреносен капацитет, ще имат сладки печалби. Дори бившите петродържави могат да процъфтяват, ако използват преобразените рафинерии и тръбопроводи, както и вятър и слънце, за да правят водород. И всички ще се радват на планета, която ще спре да става по-гореща и по-опасна с всяка година.

На практика преходът към нетна нула ще бъде турбулентен. Промяната в моделите на енергийно потребление и пренареждането на търговските потоци не само ще коронова нови победители, но и ще създаде нови губещи. През 2024 г. това ново разслояване, прикривано досега от ефектите от COVID-19, слабата глобална икономика и забавянето в Китай, ще започне да става по-видимо - но невинаги по начините, които бихте очаквали. Няма да бъде просто, че производителите на фосилни горива ще загубят, а производителите на зелени ресурси ще спечелят. Ще има победители и губещи и в двата лагера.

По време на прехода светът ще продължава да поглъща въглеводороди. Международната агенция по енергията прогнозира, че търсенето на петрол ще достигне пик преди 2030 г., но ответните реакции срещу зелените политики през 2023 г. показват, че спадът му може да не започне толкова скоро. Междувременно инвеститорският натиск и съмненията относно дългосрочното търсене означават, че само държавните компании в Персийския залив и Латинска Америка харчат много за ново предлагане. Това ще концентрира все още привлекателните петролни печалби в ръцете на по-малко износители. Рано или късно Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), картел, чиито членове спорят как най-добре да се справят с прехода, може да се разцепи и да позволи на нискоразходните петродържави да заграбят още по-голям пазарен дял.

Търсенето на газ ще се запази още по-дълго, позволявайки на триото, което изнася най-много от него във втечнена форма - Америка, Австралия и Катар - да печели добре. Дори въглищата ще запазят привлекателността си до около 2040. Докато гладната за енергия Азия продължава да ги поглъща, Австралия и Индонезия, които са в най-добра позиция да обслужват региона, няма да имат нищо против мръсните долари.

Само малкото най-умели страни ще забогатеят от продаването на зелени ресурси.

Но докато нефтеното богатство продължава да тече, много от петродържавите ще пропуснат да подготвят икономиките си за бъдещето и рано или късно ще страдат. Енергийните вносители в Африка, Европа и Азия ще трябва да плащат допълнителни долари за въглеводороди. След новата волатилност на фона на геополитическите тревоги в края на 2023 г. цените им вероятно ще имат резки колебания и през 2024 г. Отскачащата глобална икономика ще иска още петрол точно когато Азия и Европа се състезават за газ. Ако няма глобален крах, държавите вносителки от Германия до Япония може да бъдат изправени пред високи цени за десетилетие или дори по-дълго.

Ефектите от електрификацията също ще бъдат нюансирани. Треската за достигане на целите за декарбонизация ще създаде огромно търсене на метали - мед, кобалт, литий и никел - които са важни съставки в зелените електроцентрали, мрежи и електрически коли. През 2024 г. тази перспектива може да надвие над краткосрочните тревоги за икономиката и да изпрати отново нагоре цените на металите. Но с все още неустановилите се чисти технологии, адаптиращото се към високите цени търсене и пристигащото в големи дози ново предлагане пазарът на много от тези минерали може да преминава през бързи цикли на бум и крах, които да тормозят износителите. Много от тези държави, които са нови в минното дело, не разполагат с добре управляваните суверенни фондове, хеджиращите механизми и фискалната благоразумност, нужни за справяне с волатилността. Трудността и цената на това мините да се спират и пускат, както и географската разпръснатост на залежите не предполагат да се появи еквивалент на ОПЕК за металите. Това означава, че само малкото най-умели страни ще забогатеят от продаването на зелени ресурси.

А и бумът няма да продължи вечно - след като заработят достатъчно вятърни мелници и по улиците тръгнат достатъчно електрически автомобили, апетитът за зелени метали ще се стабилизира на по-ниско ниво. По-трайни печалби ще потекат към държавите, които успяват да използват силното слънце, вятър и реки, за да генерират изобилна зелена електроенергия, от която нямат нужда. В някои случаи неравното разпределение на ресурси ще доведе до регионални различия - очаквайте ветровитото Северно море и слънчевото Средиземноморие да се справят добре, докато облачната континентална Европа страда. Най-голям късмет ще имат държавите, които могат да комбинират няколко вида ресурси, за да гарантират непрекъснато предлагане на възобновяема енергия. Онези с малко население могат да използват излишъците, които генерират, за да привлекат към своите брегове гладни за енергия индустрии като стоманопроизводство и съхраняване на данни. Други ще предпочетат да изнасят излишъците или под формата на електрони, или на течни горива.

Енергийните суперсили на прехода ще бъдат онези, които игнорират критиците и правят всичко: предлагат фосилни горива, копаят метали и наблягат силно на възобновяемата енергия. За момента никоя държава не прави всичко това. Страните от Персийския залив говорят много за соларна и водородна енергия, но все още не правят нищо със значим мащаб. Чили добива огромни количества мед и литий, но не експлоатира дългото си 6500 км крайбрежие, южните бури и слънчевите си пустини, за да произвежда електричество в големи обеми. Америка разполага с шистов газ и много възобновяеми източници, но се натъква на съпротива, когато става въпрос за добив на зелени метали в задния си двор. Най-големите награди на прехода все още не са разиграни.