Свят

Азия: Зелената ръка на приятелството

Енергийният преход може да създаде нови и неочаквани връзки в региона

Потреблението на енергия в Югоизточна Азия се очаква да нарасне с една трета до 2050 г.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Доминик Зиглер - Banyan колумнист

2 автори

Потреблението на енергия в Югоизточна Азия се очаква да нарасне с една трета до 2050 г. © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Ако се съсредоточим само върху надпреварата между великите сили Китай и Америка, рискуваме да пропуснем други промени, които ще се окажат също толкова важни за азиатските нации. Най-голямата от тях е свързана с енергийния преход в региона. През 2024 г. процъфтяващите енергийни връзки в Азия могат да пренапишат начина, по който страните се справят с проблемите си - като едновременно засилват и подкопават наратива за доминацията на Китай.

Да вземем например бързо развиващите се икономики в Югоизточна Азия. Търсенето на енергия в тях се очаква да нарасне с една трета до 2050 г. Но същите нации са обещали да намалят емисиите си почти до нула. Това ще бъде трудна задача, като се има предвид, че към момента възобновяемите източници представляват едва 15% от производството на енергия в Азия. В Индонезия, Малайзия и Филипините въглищата остават господар.

Регионът има потенциал за възобновяема енергия. Река Меконг вече генерира много водноелектрическа енергия, преди всичко в Лаос - макар в момента това да се случва с цената на значителни екологични щети за могъщата река. Огромният остров Борнео, разделен между Индонезия и Малайзия, също е богат на хидроенергиен потенциал. Но генерираната там енергия е далеч от ключовите индустриални и градски центрове в региона.

Оттук идва и необходимостта от мрежа от кабели на дълги разстояния и трансгранични енергийни връзки. Супермрежата на Европа с над 400 междусистемни връзки спестява много, като съпоставя търсенето със свободния капацитет. По-добра свързаност в Югоизточна Азия, каквато в момента не съществува, би намалила цената на чистата енергия и би дала тласък на енергийния преход. В допълнение, разгръщането на супермрежа може да развие навиците за сътрудничество в регион, белязан от дребнав национализъм и бюрократична леност.

Дълги години съмнението в азиатските междусистемни връзки беше залог на сигурно. Но нагласите бързо се променят - донякъде заради по-високите цени на въглеводородите, донякъде и защото мрежовите технологии бързо се развиха. Поредица от споразумения за взаимно свързване бяха подписани през август на регионална среща на върха в Бали. Като част от обещаващ пилотен проект Лаос сега изпраща електричество през Тайланд и Малайзия до Сингапур. Тази островна държава, с малко пространство за собствени възобновяеми източници, води преговори с малайзийския щат Саравак за подводен кабел от Борнео. През 2024 г. страната ще проучи по-внимателно прокарването на подводни електрически кабели до Камбоджа и до планирани соларни паркове на близките индонезийски острови. Всички тези връзки в бъдеще ще осигуряват близо една трета от енергийните нужди на Сингапур.

Подобни проекти могат да укрепят регионалното сътрудничество, което би било дар в епохата на турбуленции сред великите сили. Енергийните проекти също така могат да осигурят ценна противотежест на често налагащия се Китай. Благодарение на обилните слънце и вятър Австралия има потенциал за "зелен" водород, който се произвежда чрез разделяне на вода с помощта на възобновяема енергия. В района на Пилбара в Западна Австралия се рекламират амбициозни планове за огромен център за възобновяема енергия. Япония и Южна Корея се интересуват от приемането на водород и амоняк (начин за съхраняване на водород в по-лесно преносима форма). Технологията не е тествана в голям мащаб, но ако работи, геополитическият ефект ще бъде сближаването между три естествени демократични партньора.

Нещо подобно се случва в Австралия и други проамерикански страни, които се опитват да разхлабят хватката на Китай върху доставките и преработката на редкоземни елементи и критично важни минерали, някои от които са незаменима част от възобновяемите технологии. В демократична Монголия мнозина искат да използват изобилните редкоземни елементи на страната, за да я доближат до западните сили и да облекчат неудобната позиция, в която тя е притисната между своите гигантски съседи Русия и Китай.

Нито едно от тези усилия не представлява непосредствена заплаха за господството на Китай в няколко области, ключови за енергийния преход. Той остава най-големият износител на соларни панели, доставчик на батерии за електромобили и преработвател на критично важни минерали. Но преходът предлага дълго чакани нови възможности за азиатските страни, които се намират в сянката на Китай. През следващата година те ще се възползват от тях.