Свят

Централна Азия: Отстояване на Стан-овете

Може ли регионът да намали връзките си с Русия?

Страните от Централна Азия гледат с неодобрение на руската инвазия срещу друга бивша съветска съседка.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Джоана Лилис - кореспондент на свободна практика

2 автори

Страните от Централна Азия гледат с неодобрение на руската инвазия срещу друга бивша съветска съседка. © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Войната на Русия срещу Украйна разтърси нейните традиционни съюзници в постсъветска Централна Азия. Тези страни са обвързани с Москва чрез формални политически, икономически и енергийни отношения, както и чрез неформални семейни, културни и езикови връзки, и те гледаха с неодобрение на руската инвазия срещу друга бивша съветска съседка. Но докато търсят алтернативни съюзи, в някои отношения те стават още по-здраво обвързани с бившия си колониален господар.

Типичната позиция на правителствата на петте централноазиатски републики, известни като Стан-овете (виж картата), е да заявяват неутралитет по отношение на войната и да отказват да осигуряват дипломатическа подкрепа на Русия отвъд това да се въздържат от гласуване в ООН при осъждане на нейната агресия. Това ще продължи и през 2024 г. Но ще продължат и усилията на Централна Азия да развива отношенията си с други партньори.

Основният сред тях е Китай. Президентът Си Цзинпин беше домакин на първата среща на върха Китай - Централна Азия през 2023 г., а отношенията ще се задълбочат още повече през 2024 г. За да не остане на заден план, президентът Джо Байдън приветства централноазиатските лидери във Вашингтон на първата им среща на върха с американски президент. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел два пъти се срещна с петимата лидери след нахлуването на Русия. Връзките със Запада ще продължат да растат.

Казахстан, който традиционно е близък съюзник на Кремъл, сега се чувства уязвим по своята 7600-километрова граница с Русия и ще бъде особено възприемчив към западните предложения. Интересите на Китай, Европа и Централна Азия се припокриват в развиването на Средния коридор, транспортен маршрут между Китай и Европа, заобикалящ Русия, по който търговията скочи заради войната. През 2024 г. ще има напредък в премахването на бариери и разширяването на транспортните канали. Връзките с арабския свят също се разрастват след встъпителната среща на върха на Съвета за сътрудничество между Централна Азия и Персийския залив през 2023 г.

Но някои зависимости са по-трайни. Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан разчитат на парични преводи от мигранти, работещи в Русия. Те може да станат по-зависими през 2024 г., тъй като наборната служба там засилва недостига на работна ръка. Енергийните връзки също остават: Казахстан изнася над 90% от петрола си през Русия и обмисля сделка за внос на газ; Узбекистан вече сключи такава.

Рискът санкциите да се разпространят ще остане висок. Търговията с Русия процъфтява, понеже при много стоки централноазиатските държави действат като посредници. Узбекски и киргизки фирми бяха наказани за заобикаляне на ограниченията. През 2024 г. Западът ще положи повече усилия да накара Централна Азия да спазва санкциите срещу Русия.

Централна Азия е доказателство, че нахлуването на Русия в Украйна смути нейните съюзници, които сега ухажват и биват ухажвани от нови партньори. Но взаимно изгодните връзки на региона с Русия, изковавани в продължение на векове, не са за подценяване. Москва няма да се оттегли от регион, който счита за свой заден двор. Влиянието ѝ в Централна Азия ще остане силно и през 2024 г.