Растежът на китайската икономика: най-трудната цел

Управниците ще трябва да балансират между доверието и достоверността

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Саймън Кокс - икономически редактор за Китай

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През пролетта на 2024 г. китайският министър-председател Ли Цян и колегите му ще бъдат изправени пред опасна дилема. Те ще трябва да избират между това да повдигнат морала на предприемачите или да съхранят доверието в Китайската комунистическа партия. Техният избор ще бъде обявен в Голямата зала на народа в Пекин през март, когато г-н Ли ще прочете първия си отчет за работата на правителството пред законодателния орган на страната. Докладът ще бъде пълен с партийни клишета, но ще съдържа и число, което води след себе си последствия - официалната цел за икономическия растеж на Китай през 2024 г.

Тези цели лесно могат да станат обект на присмех, че са реликва от ерата на централизираното планово стопанство. В съвременен Китай икономическият растеж е алхимично следствие от безброй решения на домакинствата, фирмите и официалните лица. Със сигурност дори и партията не може да прогнозира стойността му до половин процентен пункт.

На практика Китай се разминава с целите си за растеж, и то с голяма разлика, надхвърляйки ги в някои години с няколко процентни пункта (виж графиката). Но напоследък числото е по-близко до заложеното. Поради това целта за растеж се очертава като по-важен компонент при формулирането на политиките. През 2023 г. например страхът, че целта от около 5% няма да бъде достигната, предизвика монетарно и фискално разхлабване.

Много икономисти се притесняват, че усилията да се гони произволна цел за икономически растеж изкривяват политиката на Китай, което води до безразсъдно кредитиране или до разточителни инфраструктурни проекти. Някои призовават Пекин да се откаже напълно от формулирането на цел за растеж. Това "би послужило като ясен сигнал, че приоритетите на правителството са се изместили от стремежа към растежа на всяка цена", коментира още през 2014 г. Есуар Прасад от университета "Корнел".

Но 2024 г. би била грешната година за подобен жест. По това време китайските предприемачи все още ще ближат раните си след имотния спад, който започна в средата на 2021 г. заради ковид локдауните, които възпрепятстваха икономиката през 2022 г., и след разочароващото възстановяване от 2023 г. Те ще се нуждаят от успокоението, което официалната цел за растеж може да осигури.

Някои икономисти призоваха Китай да се откаже от официалната цел за растеж.

И така, какво число би трябвало да обяви г-н Ли в Залата на народа през март? През 2023 г. икономиката на Китай се измъчи при достигането на официалната цел от около 5%, а инфлацията спадна до опасно ниско ниво. Икономистите се притесняваха, че падащите цени ще подкопаят печалбите и ще възпрепятстват инвестициите, което допълнително ще отслаби търсенето. Но освен заплаха ниската инфлация е и перспектива. Това е знак, че икономиката има капацитет да расте по-бързо, ако разходите са по-големи. Следователно с първата си цел за растеж г-н Ли трябва да "подмами" частния сектор да харчи, като даде сигнал, че правителството ще направи същото, ако е необходимо. Начинът да се постигне това е, като се постави цел за растеж поне 5%.

Това обаче би било по-трудна задача в сравнение със същата цел през 2023 г., защото икономиката ще навлезе във втората си година на възстановяване. Тя не може да разчита на механичното възстановяване, което е резултат от премахването на социалните ограничения и отприщването на натрупалото се търсене. Но след разочароващото повторно отваряне Китай вероятно все още има с какво да компенсира. И ако икономиката прегрее в края на 2024 г., оказвайки възходящ натиск върху заплатите и цените, това изобщо няма да е лошо. То би помогнало да се разсеят страховете от дефлация и да се намали тежестта на дълговете на Китай.

По-голямото безпокойство е, че един унил, отслабен Китай може да не постигне подобна цел дори и при допълнителни правителствени стимули. Това би било лошо дори само по себе си. А и би създало дискомфорт за комунистическата партия, подкопавайки доверието в нейното икономическо управление.

Но поставянето на скромни, лесни за постигане цели крие свои рискове. Това може още повече да свали очакванията на частния сектор, увеличавайки вероятността за резултат под номинала. През 2024 г. дори Китайската комунистическа партия трябва да е разбрала, че съживяването на доверието в частния сектор е по-важно от това да защитават достоверността на нейната цел за растеж.