Каква трябва да е политиката на България спрямо съседите през 2023 г.

Идната година може да доведе и до промяна в съседна Северна Македония. Управляващият Социалдемократически съюз (СДСМ) все повече губи сила. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ всячески ще се опитва да предизвика предсрочни избори, които да спечели убедително и да принуди албанските партии - най-вече Демократическия съюз за интеграция (ДУИ) - да встъпят в коалиция. ВМРО-ДПМНЕ събра популярност отчасти и поради натиска на България върху Северна Македония посредством ветото за начало на преговори за членство в ЕС. Но веднъж дошла на власт, партията може и да направи завой по въпроса за конституционната поправка и включването на българите като общност. Подобна преориентация обаче ще изисква както време, така и гаранции от страна на София и ЕС като цяло. С други думи, сагата около Македония, на която бяхме свидетели през първата половина на 2022 г., може отново да дойде на дневен ред догодина.

Избори със сигурност предстоят в Турция. През май или юни Реджеп Тайип Ердоган ще се опита да бъде преизбран като президент, въпреки че популярността му е на най-ниското си ниво, откакто застана начело на Турция преди две десетилетия. Високата инфлация и икономическата несигурност подкопава позициите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП), която ще се състезава в парламентарни избори, паралелни на президентския вот. Въпреки всичко шансът е на страната на Ердоган. Изборната надпревара не е при равни условия, тъй като ресурсите на държавата, медиите и институциите са в ръцете на президента. Обединената опозиция е раздирана от противоречия и още не е излъчила общ кандидат. Ердоган се радва и на външна подкрепа, тъй като последните години нормализира отношенията с редица държави съперници (Гърция е единственото изключение), а в момента играе и важна роля в конфликта в Украйна. Управляващите в Анкара започнаха щедро да раздават пари, вдигайки заплати и пенсии, предоставяйки евтини кредити и давайки старт на щедри социални програми.

Евентуална загуба на Ердоган на изборите би била добра за самата държава, но крие рискове, включително за ЕС. Ако сегашният президент не признае загубата си, в Турция ще последват протести по подобие на лятото 2013 г. и съответно репресии. При такъв сценарий нищо чудно в Брюксел да се заговори отново за санкции. Това ще отвори разлом между държавите членки. България, за която Турция е изключително важен съсед по ред причини, вероятно ще е сред настояващите отговорът да е мек и Ердоган да не бъде изолиран. София едва ли ще е в първите редици на този дебат обаче. Вероятно ще се скрие зад гърба на Германия, която ще заеме подобна позиция. Както може да се очаква, войната в Украйна ще е коз в ръцете на Ердоган. Никой не би желал да види Турция изцяло в орбитата на Русия вместо в като цяло неутралната позиция, която заема понастоящем.

Каква следва да е българската политика спрямо съседите? Тя трябва да почива на прагматична оценка на собствените й способности. България няма възможности да влияе кой знае колко върху никой. Дори и върху Северна Македония, чиито ръце успя да извие с ветото. Целта на София е да способства, доколкото е по силите й, за по-нататъшното разширяване на ЕС, но и НАТО - например към Босна и Херцеговина, а защо не и Косово. България трябва да подпомага и да работи активно за енергийната и инфраструктурната свързаност на региона - приоритет, който си постави по време на председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. Но на първо място е необходимо нашата страна да оправи собствения си двор. Докато България е завладяна държава, в която царуват корупция и безотчетност на всякакви нива, тя ще си остане в графата "пасиви" за ЕС, вместо да помага с примера си на политиката за разширяване.