Свят

Световният глад: Празна трапеза

Продоволствената несигурност ще е проблем, предизвикан не толкова от цените, колкото от наличностите на храна

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от международен кореспондент

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Светът започва 2023 г. с криза на глада. Броят на хората, които се сблъскват с остра продоволствена несигурност, е скочил от 282 млн. в края на 2021 г. до рекордните 345 млн. през 2022 г. Това сочи статистиката на Световната програма по прехраната (WFP) - агенцията на ООН, която координира разпределението на хранителна помощ по света. Около 50 милиона души ще започнат 2023 г. на ръба на гладната смърт. И тъй като правителствата все още се възстановяват заради пандемията от ковид-19 и се борят със забавящия се икономически растеж, много от тези хора може би ще продължат да гладуват и през следващите месеци.

До момента главният проблем в голяма степен беше спираловидното нарастване на цените, а не толкова наличностите от храни. Русия и Украйна обаче са в топ 5 на световните износители на продукти като ечемик, царевица и слънчоглед. Така че когато войната избухна, доставките на много основни храни се оказаха сериозно засегнати. Най-пострадалите държави са и сред най-бедните в света. Например Судан, Танзания и Уганда разчитат на Русия и Украйна за над 40% от техния внос на пшеница.

Но ефектите се усещат навсякъде. Световните цени на храните скочиха, тъй като други държави, включително Аржентина и Индия, отговориха на кризата с търговски ограничения. Мерките за подпомагане също така пострадаха навсякъде, защото WFP обикновено купува от Украйна половината пшеница, която разпределя.

Докато войната продължава да бушува, доставките от Украйна бяха рестартирани, а след това периодично се сблъскваха с блокади. Слабият икономически растеж обаче затруднява търсенето, макар в някои райони инфлацията да започва да намалява. Индексът на цените на храните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), който измерва месечната промяна в международните цени на хранителните стоки, постепенно тръгна надолу, след като през март 2022 г. достигна най-високата си стойност за всички времена.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обаче предупреждава, че светът може да премине от борба с инфлацията при храните към просто липса на достатъчно наличности. Производството на азотни торове се срива заради намаляването на руския износ на природен газ, който е изключително важна съставка при синтезирането им. В момента фермерите използват по-малко торове, сменят земеделските култури и свиват дейността си.

През 2023 г. причинителите на глад по света ще бъдат най-разнообразни. В конфликтни зони като Афганистан, Етиопия и Йемен практикуването на земеделието ще е затруднено. Екстремни явления като наводненията в Пакистан и сушата в Африканския рог ще стават все по-чести заради климатичните изменения. На други места, включително в богати държави като САЩ и Великобритания или пък в Бразилия и Индия, които са големи производители на храни, проблемът е просто бедността. Комбинацията от висока инфлация и забавяща се световна икономика означава, че много хора ще имат проблем да си купуват храната, от която се нуждаят.

Последствията от продоволствения недоимък са сурови. Гладуването повишава риска от хронични заболявания, например сърдечно-съдови болести и диабет. Недохранването не означава задължително, че хората ядат твърде малко и отслабват. Най-вече в градовете онези, които не могат да си позволят питателна храна, вместо това купуват евтини, пакетирани продукти, като бедните са все по-застрашени от затлъстяване.

Засегнати в най-голяма степен са жените. По-вероятно е именно те да са бедни и да се отказват от своя порцион, за да има за семействата им. FAO твърди, че през 2021 г. 31.9% от жените в света са се намирали в състояние на умерена или тежка "хранителна несигурност" в сравнение с 27.6% от мъжете. И тази разлика между половете се увеличава. Проучване на неправителствената организация Care показва как се сблъскват неравенството между половете и продоволствената несигурност. В Сомалия мъжете твърдят, че консумират по-малки порции, докато жените споделят, че напълно пропускат някои хранения. "Намалихме количеството храна за всички с изключение на съпруга ми, който е мъжът в семейството", твърди жена от Нигерия, цитирана в доклада.

Когато става дума за децата - гладът спира развитието на мозъка им и намалява имунитета. Само няколко месеца лошо хранене в детството могат да намалят перспективите даден човек да изживее живота си здравословно и продуктивно. Клаудия Русо, която е директорка на детска градина за деца в неравностойно положение в Сао Пауло, споделя, че вижда как все повече и повече подрастващи сутрин пристигат за закуска, без да са яли нищо след обяда, предоставен от заведението предишния ден. Резултатът е, че тези деца са по-дребни, по-болни и по-бавни. За тях последиците от настоящата хранителна криза ще продължат дълго след като веригите за доставки бъдат възстановени, а цените на храните спаднат.