Следващото "голямо виртуално нещо"?

Задаващата се година ще покаже дали мечтата за метавселена може да се превърне в реалност

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор "Технологии и общество"

2 автори

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След настолните компютри, масово достъпния интернет и бума на смартфоните индустрията в областта на потребителската електроника е набелязала следващото си "голямо нещо". Догодина големите технологични фирми ще удвоят усилията си в развитието на два взаимосвързани, силно рекламирани варианта на това, което то може да представлява. Единият е устройства с виртуална (VR) и "добавена" реалност (AR) - идеята e, че след като компютрите влязоха в джобовете ни, следващата стъпка е "да се залепят" на нашите лица. Другата опция е метавселената. Нейните застъпници твърдят, че в момента интернет до голяма степен все още остава "плосък" - базиран е на двуизмерен текст, изображения и видео. Според тях той вече е узрял за замяна с алтернатива, която е триизмерна - един вид всмукваща ви изцяло видеоигра, обхващаща цялото земно кълбо.

Първата стъпка са виртуалните шлемове, които са малък, но растящ пазар. Анализаторската компания IDC твърди, че през 2021 г. са закупени около 11 милиона подобни устройства, като Meta, компанията - майка на Facebook и Instagram, е отговорна за около две трети от тези продажби. Очаква се фирмата да пусне много нови продукти през следващите няколко месеца. На 11 октомври тя представи най-новото си устройство, наречено Meta Quest Pro. С цена 1499 долара, то е много по-скъпо от всички съществуващи нейни продукти, но през 2023 г. ще се появят по-евтини и по-масови алтернативи.

Meta Quest Pro е способен да възпроизвежда както виртуална, така и "добавена" реалност. Докато във VR режим устройството действа като "дигитална превръзка" на очите, потапяща потребителите в компютърно генерирана вселена, при AR става дума за добавяне на полезна информация върху виждания от човек реален свят - нещо, което се реализира много по-трудно и което може да обясни по-високата цена. Meta също така ще се сблъска и с нова конкуренция. През 2023 г. компанията Apple, която е най-големият производител на смартфони в света, вероятно ще направи първия си опит да пусне AR/VR шлем (според една от спекулациите вероятната цена е 3000 долара). Фирмата Sony, чието устройство Playstation VR е фокусирано върху гейминга, е продала над 5 милиона бройки от премиерата през 2016 г. досега. Планирано е скоро да пусне и подобрен модел.

Амбицията на Meta е не само да произвежда хардуер за виртуална реалност, но и да създава компютърно генерирани светове, които потребителите ще искат да обитават. Дори новото име на фирмата е отражение на нейния фокус върху идеята за "метавселена" - промяна, обявена от нейния основател Марк Зукърбърг още през 2021 г. Той похарчи за тази цел 10 млрд. долара само през 2021 г. и започна да публикува снимки на потребители или техните компютърно генерирани аватари, работещи и играещи в приветлива 3D анимирана среда, която варира от боксови рингове до виртуални зали за срещи. Много анализатори обаче са скептични, особено след като цената на акциите на Meta се срина.

Други фирми обаче също имат подобни амбиции. Технологични гиганти като Microsoft и Nvidia обявиха собствените си планове за създаване на метавселена. Бизнес сектори от рекламата до банковото дело също проявяват интерес. Но индустрията, която е най-напред, са производителите на видеоигри, които продават виртуални светове от десетилетия. Фирмата Epic Games вече провежда концерти с музика на живо и прожектира филми във Fortnite - популярна екшън ориентирана онлайн игра. Някои от тези събития привличат десетки хиляди виртуални фенове. Компанията Unity, която, подобно на Epic, разработва графичен engine, използван от разработчиците на софтуер в техните игри, също експериментира с провеждането на концерти и 3D излъчване на спортни събития.

Засега в бранша цари дух на кооперативност. През октомври 2022 г. Microsoft обяви, че ще осигури достъп до своята операционна система Windows във виртуалните светове на Meta, както и до нейните бизнес фокусирани приложения и игри, написани за гейм конзолата Xbox. Почти всички големи фирми в Силициевата долина се присъединяват към Metaverse Standards Forum (MSF), с което се ангажират да се придържат към отворени, оперативно съвместими технически стандарти, така че даден аватар, предназначен за използване във виртуалния свят на една компания, да може безпроблемно да работи в симулираната реалност на друга. (Видимо изключение е Apple, чийто приоритет открай време е да задържа потребителите в собствената си "изолирана градина" за сметка на съвместимостта с продуктите на други фирми.) През 2023 г. напредъкът в сферата на MSF (или липсата му) ще бъде един от индикаторите, които ще покажат дали метавселената е идея, която има потенциал. Остава да видим дали кооперативният дух на MSF ще оцелее, ако услугите, базирани на метавселената, започнат да генерират сериозни парични потоци.

Засега никой не може да каже със сигурност дали виртуалната, "добавената" реалност или пък метавселената наистина са бъдещето на компютрите. Скептиците отбелязват, че въпросните идеи не са нови. Потребителските VR устройства датират от 90-те години на миналия век. Смартфоните вече имат приложения за "добавена" реалност, които разчитат на екрана, а не на виртуални очила - например апликации за автоматичен превод на текст.

Но светкавичните революции не са начинът, по който работи технологичната индустрия. Apple не изобретява смартфона от нищото. Фирмата просто усъвършенства формула, по която конкурентите й работят от години - например телефоните Blackberry и преносимите устройства Palm. Нищо не гарантира, че компаниите, инвестиращи в подобни модерни технологии, ще успеят. Но за сметка на това показва защо те се опитват да го правят.