Свят

Шансът на Украйна да се пребори

Как ще се развие войната не е ясно, но Украйна има устойчиво предимство на бойното поле, твърди Едуард Кар

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от зам. главен редактор

2 автори

The Economist © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Никой не може да каже кога ще приключи руската инвазия в Украйна - или как. Но месеците на сражения очертаха пет трасета в украинската земя и един ден те ще слеят и ще доведат до мир. Макар войните да имат своя собствена логика на развитие, най-добрият показател за бъдещето е да се проследи посоката на тези пет пътеки.

Първото трасе е устойчивото предимство на Украйна на бойното поле. Русия има население, което е три пъти по-голямо от това на съседката й, и се опитва усилено да разруши инфраструктурата на Украйна и да й попречи да бъде функционираща държава, но Владимир Путин ще среща затруднения да обучи, екипира и снабдява армия, способна да окупира четирите анексирани украински провинции. Колкото повече той притиска нежелаещите руснаци да влязат в битка, толкова повече трупове ще се пишат на негова сметка и проблемите му ще се множат.

От друга страна, Украйна е в добра позиция да набира отдадени войници и тактически умели офицери, снабдявани с оръжия и разузнавателни данни от държавите от НАТО. Вероятно след като изтощят руските отбранителни позиции на юг и в Донбаския регион, украинските сили ще повторят светкавично бързото възвръщане на окупирани територии в изтока и в юга, каквото вече направиха през септември и октомври. Но дори и да не успеят, би трябвало да могат да продължат бавното си настъпление.

От украинска гледна точка е жизненоважно да успеят. Сам по себе си импулсът няма да спечели войната, но е основата за всичко останало, включително за второто трасе - непоколебимата западна подкрепа за украинските усилия. Според калкулациите на Путин Западът ще изостави Украйна или поне ще я принуди да се задоволи с неравен мир. Затова той се опитва да компенсира обратите на бойното поле с прекъсване на газовите доставки за Европа и с предупреждения за ядрена война.

Тези заплахи дадоха обратен ефект, като убедиха западните правителства, че опитите да се угоди на Путин са опасни. Отстъпването пред Кремъл, както през 2014 г., когато Русия за първи път атакува Украйна, само би подготвило сцената за следващия конфликт. Ето защо потоците от западните оръжия ще продължават да текат на изток, а руският газ никога повече няма да тече на запад в големи количества. Зимата ще бъде трудна, а следващата може да бъде още по-лоша, особено ако китайското търсене на енергия се съживи и вдигне цените на петрола и газа. Но докато Украйна продължава да напредва на бойното поле, европейската решимост ще се запази.

Третото трасе включва останалия свят. Китай продължава да подкрепя Русия, като не се намесва. Индия и редица развиващи се държави стоят настрана, раздразнени от настояванията да подкрепят западния дневен ред, след като Западът така често пренебрегва техния. Но дори и тук Путин губи подкрепа. Той получи хладно посрещане от лидерите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество през септември. През октомври при гласуване в Съвета за сигурност на ООН за руските анексии той претърпя най-голямото си поражение от началото на инвазията.

Тези първи три трасета се срещат с четвъртото - нарастващият международен натиск за прекратяване на сраженията. В днешните трудни времена никой не може да си позволи война. ОИСР, клуб на богатите държави, изчислява, че тя ще струва 2.8 трлн. долара през 2023 г. Недостигът на оръжия на Запад ще се превърне в засилваща се тревога. Съответно очаквайте през 2023 г. да се говори много за сценариите за постигане на мир.

Проблемът е, че все още нито руснаците, нито украинците са готови да прекратят огъня. Путин иска или да продължава сраженията с надеждата, че може да премине в офанзива и да си възвърне инициативата, или да замрази конфликта с цел да попречи на Украйна да се превърне в просперираща и мирна европейска демокрация. Украинският президент Володимир Зеленски, опиянен от успехите, обещава да върне всички територии, които страната е загубила от 2014 г. насам. Западните държави настояват, че Украйна сама трябва да реши кога да преговаря. На практика обаче те са тези, които плащат за войната. И в някой момент ще приложат натиск.

Войната приключва в Москва

Настъпването на този момент вероятно ще бъде определено от петото и най-несигурно трасе. За да има стабилен мир, в Москва нещо трябва да се промени. Руските ядрени оръжия означават, че на Кремъл няма как да бъде наложено примирие със сила. Вместо това руснаците трябва да осъзнаят истината - че Путин пропилява живота им в безсмислена и невъзможна за спечелване война.

Путин може да прибегне до употребата на химически или ядрени оръжия - макар дори това да не гарантира руска победа. По-вероятно е да започне да ограничава щетите в опит да се задържи на власт или да бъде изоставен от елитите. В началото на новата година Путин се надява нещо да се промени - ситуацията на бойното поле да се обърне, Китай да му изпрати военна помощ, европейското единство да се пропука или Доналд Тръмп да бъде преизбран и да изостави Украйна. Руският президент знае, че по време на война всичко е възможно. Но също така би трябвало да знае, че всичко е срещу него.