Революционни дейности

Един от два много различни сценария ще се случи в Иран

Ще остане ли Хаменей върховен лидер на Иран?

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от кореспондент за Близкия изток

2 автори

Ще остане ли Хаменей върховен лидер на Иран? © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Има фантазьори, има и хора, които предсказват нещастие. За първата група смяната на режима в Иран е наблизо. Преди пролетния празник Норуз на 20 март 2023 г. те си представят как иранците ще се съберат на летището в Техеран, за да посрещнат обратно у дома самолет с дисиденти в изгнание, включително Масих Алинеджад - активистката, която защитава премахването на задължителния хиджаб, и Али Карими - известен футболист. Тълпи ще изпълнят улиците, а сцената ще прилича на тази от завръщането на аятолах Рухола Хомейни в Техеран през 1979 г. До дни летището ще смени името си от "Имам Хомейни" на "Махса Амини" в чест на 22-годишната кюрдска жена, чието задържане заради носенето на "лош" хиджаб и последвала смърт в ареста подпалиха революция.

Много молли ще са напуснали страната. Някои ще потърсят защита от милициите, които са поддържали в Ирак, Сирия и Ливан. Тези с по-добри връзки ще се отправят към Оман или към ОАЕ. Настоящият и видимо болен върховен лидер аятолах Али Хаменей ще избяга в Пекин. Съвет от млади иранци ще напише проект за нова конституция и ще смени символа в сърцето на флага - стилизирана интерпретация на "Аллах е велик", със слогана на революцията "Жени, живот, свобода".

Бившият външен министър Джавад Зариф ще остане като временен президент, след като Ебрахим Раиси слезе от поста, за да се гарантира гладкият преход. Той ще спечели благосклонност в чужбина, като напълни правителството си с докторанти от западни университети, които са били в изгнание. Ще спре доставката на ирански дронове на Русия и ще потърси директни преговори със САЩ не само за иранската ядрена програма и прекратяването на санкциите, а и за повторното отваряне на американски консулски офис в Техеран за първи път от четири десетилетия. Западни енергийни компании ще бъдат поканени обратно, за да участват в търгове за договори.

У дома Зариф ще опита да умиротвори протестиращите, като забрани рестрикциите за облеклото на жените, наложени от моллите. "Това е културен въпрос", ще обясни новоназначената правителствена говорителка (която не е покрила главата си). Зариф също така ще иска да проведе референдум дали Иран да остане ислямска република. Западните медии ще го нарекат "новия Горбачов".

Иранците обаче няма да могат да простят толкова бързо. Мнозина няма да искат да имат вземане-даване с представители на стария режим. "На съд", ще скандират те, докато протестиращите продължават да се събират по улиците. Някои, които опитаха да преговарят с реформистите, включително председателят на парламента Мохамед Калибаф, ще бъдат принудени публично да се покаят. Но други може да нямат този късмет. Дори след като Раиси се отрече от дейността си на съдия, осъдил хиляди на смърт през 80-те години на миналия век, много иранци все пак ще искат главата му. Извън столицата тълпи ще преследват и в някои случаи ще линчуват злочести семинаристи, както и ще нападат жени с чадори. Думите на Али Ансари, ирански политически анализатор във Великобритания, ще отекват: "Иранското лидерство рядко е показвало състрадание. Когато времето дойде, то не може да очаква много в замяна."

Тези, които предсказват нещастие, си представят много по-различен сценарий. Сред месеци на колебание режимът ще изпрати своите войски, за да се разправят с недоволството. Смъртните случаи ще бъдат хиляди. Класовете ще станат по-малобройни, тъй като ученичките, които са се осмелили да издигнат подривни слогани, ще изчезнат в превъзпитателни центрове. Сепаратистките брожения в Кюрдистан и Белуджистан ще доведат до опасения за нестабилност и дори гражданска война, което допълнително ще ограничи желанието за смяна на режима. След кратко затишие в налагането на задължителния хиджаб, за да може да се възстанови спокойствието, моралната полиция ще се завърне, готова за отмъщение. Триумфиращият Хаменей ще обяви сина си Моджтаба за свой наследник, слагайки край на години несигурност.

Смазването на бунта ще бъде почувствано извън страната. Притиснат до стената във вътрешен план, режимът ще предприеме поредица от регионални военни операции, за да отклони вниманието от недоволството у дома и за да насърчи единството срещу външни врагове. Целите може да включват гранични нахлувания в Азербайджан, обвиняван, че е приел израелски разузнавателни мрежи; припламване на боевете около петролните находища в Южен Ирак, където се намират проирански милиции; или насочването на ракети към Тел Авив, саудитски тръбопроводи или Пети американски флот в Бахрейн. Цената на барел петрол ще скочи до над 200 долара.

Мнозина ще искат средния път. Но предвид иранската поляризация хардлайнерите и от двете страни ще нокаутират онези, които желаят постепенна промяна. Който и да спечели, мъже с оръжие ще поставят цена на това да бъдат пазители на ислямската или на секуларната революция. В сложния баланс между трите стълба на иранската политика - духовниците, хората и въоръжените сили, военните ще имат решаващия глас дали бъдещето на Иран ще бъде при аятоласите или при революционните жени.

Ами ако ...

Иран оставя света да се чуди относно ядрената му програма. Ами ако обяви, че е разработил ядрено оръжие? Подобна заявка ще промени драматично баланса на силите в Близкия изток. Израелски или американски удар може да стане по-малко вероятен заради риска от ядрена ескалация. Иран може да стане като Северна Корея - обект на международен натиск да се откаже от ядреното си оръжие. САЩ ще трябва да помислят да разширят своите ядрени гаранции или рискуват и регионалните съюзници да започнат да разработват бомби.