Да, в моя двор

Расизмът ни накара да кажем "не". Жилищните политики дискриминираха срещу черни и кафяви семейства, ефективно избутвайки ги от пътя към просперитет. Практики като тавана на гъстотата на населението, бюрократичните и регулаторните бариери спряха създаването на големи жилищни сгради в градски квартали и предградия. Всички те са част от наследството на класизма и расизма.

Бюрокрацията и инерцията ни накараха да кажем "не". В Ню Йорк процесът по смяната на правилата в различните зони се превърна в сложен ритуал, който отнема години и добавя милиони долари разходи.

И накрая, политическата и културната реторика ни накараха да кажем "не". Малки, но гласовити групи блокираха всякакво ново строителство и казваха "не и в моя двор" (NIMBY; Not in my backyard) всеки път когато някой предлагаше нова инвестиция, която би помогнала на тези в нужда. Има представители и от двете страни на политическия спектър, които избират политиката пред хората.

Наскоро в Ню Йорк малка група от собственици на домове се опита да блокира сравнително скромен план за изграждането на 350 апартамента в Бронкс, включително достъпни домове за пенсионери и ветерани. Обществените обсъждания се превърнаха в надвиквания, пълни с расово зареден език. Имаше заплахи срещу легитимно избрани политици.

През май 2022 г. план за строеж на над 900 нови апартамента в Харлем бе изтеглен, след като местната съпротива доведе до липса на мнозинство за промяна на жилищните зони. Вместо стотици семейства да имат жилища на достъпни цени, сега там ще има депо за камиони.

Откакто поех този пост, се опитваме да поемем по нов път. Превръщаме се в град на "да" - "да", в моя двор (YIMBI), "да", на моята улица, "да", в моя квартал.

Предлагаме десетки промени в правилата за зониране на града, така че строежът на нови домове да бъде по-лесен - в помощ на семейства от различни икономически прослойки и в опит да поправим расистките грешки на миналото. Използваме нови технологии и иновативни процеси, за да забързаме одобрението на разрешителни за нови жилищни проекти. Опитваме се да променим политическия процес, така че големите проекти да бъдат одобрени и целият град, а не само малък брой негативно настроени граждани, да има глас при взимането на решения, които определят дали голяма част от нюйоркчани ще продължат да живеят в града, който наричат свой дом.

Към тези промени добавяме 22 млрд. долара обществени инвестиции в жилищни проекти през следващото десетилетие - най-големите в историята на града. Ускоряваме строежа на жилищни сгради за индивиди и семейства, които са изпитвали какво е да си бездомен.

Не сме сами. В Бостън кметът Мишел Лу наскоро подписа изпълнителна заповед, която ускорява строителството на нови жилищни сгради. В Калифорния губернаторът Гавин Нюсъм и щатският законодателен орган вече изискват от всеки окръг в щата да поеме отговорност за създаването на повече места за живеене. Гледаме напред към работата с нашия собствен щатски Конгрес, за да има повече строителство в нашия регион.

Тези опити ще се увенчаят с успех само ако работим заедно. Гласовете, които казват "не", винаги са най-силни. Затова трябва да им отговорим с хор от "да", така че YIMBI да надмогне NIMBY. Жилищната криза засяга всички ни. Трябва да работим заедно, за да я решим.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved