Великобритания и енергетиката: В процес на изграждане

Британското правителство ще приоритизира нови енергийни потоци

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от кореспондент специални проекти

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Британската политика се определяше от цената на енергията през 2022 г. Цените сe покачиха, когато търсенето се възстанови след пандемията, след което скочиха стремително на фона на руската инвазия в Украйна. По време на надпреварата да оглавят Консервативната партия Лиз Тръс и Риши Сунак спореха за равнището на подкрепа, което ще осигурят на британците за техните сметки за енергия, така че никой да не бъде изправен пред избора "отопление или храна".

Все пак зимата ще бъде болезнена и скъпа, но когато свърши, вниманието ще се насочи към 2023 г. за разширяване на вътрешните енергийни доставки с цел да се свалят цените. Правителствената стратегия за енергийна сигурност, публикувана през 2022 г., представя план за изграждането на нова енергийна инфраструктура през следващите три десетилетия - и 2023 г. е годината, когато всичко започва.

Локацията на нова ядрена централа трябва да бъде избрана до 2024 г., но покачващите се лихвени равнища ще оскъпят подобен проект. Капиталовите разходи вече достигат над половината от разходите за Hinkley Point C, ядрена централа, построена в Съмърсет. Тази цена само ще се увеличава.

Великобритания също така ще надгради успехите си, като използва офшорни вятърни турбини, за да генерира електричество. Страната планира да увеличи четворно своите офшорни вятърни мощности до 2030 г., достигайки 50 гигавата. Това е достатъчно енергия (когато вятърът духа), за да захрани всеки дом във Великобритания. За да се случи това, от март 2023 г. ще започне провеждането на годишни аукциони (а не както сега на всеки две години), на които енергийни компании ще предлагат на правителството най-добрата цена за инсталирането и оперирането на нови турбини. Договорите за слънчева енергия, които досега бяха предлагани само на някои аукциони, също ще бъдат достъпни всяка година от 2023 г. нататък.

ВЕИ не е единствената част от енергийния пъзел, която ще се разширява. Нови петролни и газови находища, като например Jackdaw срещу шотландското крайбрежие, ще се изграждат цяла година. Добивът в първите кладенци на Jackdaw трябва да започне през втората половина на 2023 г. Съоръжението за складиране на газ Rough, намиращо се срещу източното крайбрежие на Англия, ще заработи отново, след като беше пенсионирано през 2017 г., и ще складира достатъчно природен газ за Великобритания, за да може страната да устои на седмици ограничени доставки.

Не е задължително новите петролни и газови съоръжения да дойдат с високи равнища на въглеродни емисии. Shell, компанията зад Jackdaw, планира да улавя въглеродния диоксид, изпуснат при горенето на нейния газ, и да го инжектира обратно под Северно море във вече усвоено газово находище, наречено Goldeneye. Правителството иска новите доставки на изкопаеми горива да идват с подобни програми.

Политиката ще остане дълбоко свързана с енергийните доставки във Великобритания през 2023 г. На правителството ще се наложи да се намеси във финансирането на нови ядрени централи, ако иска те да бъдат построени. Лейбъристката партия обеща да отиде още по-далеч, ако спечели властта, и да сформира публично контролирана енергийна компания, както във Франция. И двете партии са постигнали съгласие за нуждата да се харчи доста за създаването на енергийна система, която да е по-малко уязвима от глобалните трусове.