Цената на мира и Европа

Последиците от войната в Украйна ще измъчат европейската дипломация

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор за Европа

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако 2022 г. беше годината, в която европейските правителства откриха, че могат да са забележително (и до известна степен неочаквано) единни пред лицето на агресията на Владимир Путин в Украйна, през 2023 г. това единство ще бъде подложено на изпитание. Как ще изглежда този тест зависи от хода на войната.

В един потискащо вероятен сценарий през 2023 г. конфликтът ще се проточи, като Русия е принудена постепенно да отстъпва, но Украйна е неспособна да си върне цялата изгубена територия. В такъв случай очаквайте фактори в Европа внимателно да започнат да упражняват натиск върху Киев да предприеме стъпки към договаряне на мир.

Някои ще бъдат съблазнени от идеята за възобновяване на търговията с газ и намаляване на разходите за субсидиране на енергията. Други ще се страхуват, че президентските избори в САЩ през 2024 г. евентуално могат да предизвикат намаляване на военната и икономическата подкрепа за Украйна, оставяйки Европа да поеме тежестта. И някои, може би включително Еманюел Макрон, ще подчертаят, че Русия винаги ще бъде съседна държава, така че каналите за комуникация отново трябва да бъдат отворени. "Европа не може да има непрекъсната война пред портите си", ще кажат те. Не се очаква тези гласове да надделеят, но те имат потенциала да предизвикат напрежение в Европа, особено ако лидерите на фронтови държави като Полша или Литва започват да се страхуват, че други като Макрон или германския канцлер Олаф Шолц са по-малко ангажирани с идеята, че Путин трябва да трябва да претърпи пълен разгром.

Ключовата държава в този дебат ще бъде Италия. Засега новият премиер Джорджа Мелони е твърда в подкрепата си за НАТО и Украйна. Италия обаче също така е изправена пред дълбока икономическа несигурност. Страната има дълг в размер на 2.5 трлн. евро (2.4 трлн. долара), което е над 150% от нейния БВП. Италия има голяма промишленост, която е затруднена заради високите цени на енергията. И за разлика от Германия, която лесно привлича средства, за да подкрепи компаниите си и да им помогне да преминат през кризата, средиземноморската страна ще трябва да се бори, за да защити своите. Така че Италия може да обърне позицията си и да започне да възхвалява силата на преговорите. Матео Салвини, който е коалиционен партньор на Мелони, вече го прави.

Дори това да не се случи, задълбочаващият се спор за енергетиката, изглежда, ще бъде най-големият източник на вътрешно напрежение в Европа през следващата година. Все повече държави изпадат в рецесия и само богатите от тях могат да продължат да раздават субсидии. Очаквайте още много призиви за създаване на паневропейски енергиен фонд по подобие на приетия през 2020 г. ковид фонд в размер на 750 млрд. евро. Най-вероятно натискът няма да е успешен (строгите северни държави са категорично против идеята), но само по себе си това ще остави след себе си много горчив вкус в устата.

А какво би станало, ако конфликтът приключи? Това няма как да стане на бойното поле, но може да се случи при смяна на лидера или преоценка на ситуацията от страна на Кремъл, тъй като става все по-ясно, че цената на войната, водена от Путин, в кръв и ресурси далеч надхвърля всякаква възможна полза. Това ще създаде условия за ново напрежение на европейската сцена по въпроса кой ще плаща за възстановяването на Украйна и каква сума трябва да се похарчи за това.

САЩ ще кажат с право, че са поели лъвския пай от разходите за въоръжаване на Украйна (и за подкрепа на нейната икономика в месеците, в които тя почти се срина). Сега ще бъде ред на Европа, въпреки че многонационални организации като Световната банка и МВФ също ще дадат своя принос. Ситуацията обаче ще провокира всякакви международни спорове. Възстановяването на Украйна ще погълне средства, които са крайно необходими за по-бедни развиващи се държави. Дебатите в многонационалните организации ще са остри и ще хвърчат обвинения в пристрастия към развития свят. По един или друг начин Европа ще трябва да се бори с последствията от войната още дълги години.