Свят

Китай и Индия: Мършав дракон, дебел слон

Догодина населението на Индия ще надмине това на Китай

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от старши редактор за дигитално съдържание

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Oт векове Китай е най-многолюдната страна в света. През 1750 г. той е обитаван от приблизително 225 млн. души, което е над една четвърт от общия брой на хората на планетата. По същото време Индия, която тогава не е политически обединена държава, има около 200-милионно население, което я нарежда на второ място. През 2023 г. обаче тя ще грабне короната. ООН предполага, че на 14 април догодина населението на Индия ще надмине това на Китай. На следващия ден се очаква то да достигне 1 425 775 850 души.

Само по себе си това първо място няма особена стойност, но е индикатор за процеси, които са важни. Това, че Индия, за разлика от Китай, няма постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, ще изглежда все по-ненормално. Въпреки че икономиката на Китай е почти шест пъти по-голяма, нарастващото население на Индия ще й помогне да навакса разликата. Очаква се Индия да осигури над една шеста от увеличението на световното население в трудоспособна възраст (от 15 до 64 години) в периода до 2050 г.

За разлика от нея, Китай се готви за рязък спад. Броят на китайците в трудоспособна възраст достига своя връх преди десетилетие. До 2050 г. средната възраст в страната ще бъде 51 години, тоест ще е с 12 години по-висока от сегашната. Застаряващ Китай ще трябва да работи повече, за да съхрани своето политическо и икономическо влияние.

През ХХ век и двете държави наложиха драконовски мерки, за да ограничат нарастването на населението си. Гладът в периода 1959 - 1961 г., причинен от китайския "Голям скок напред", се оказа значим фактор, който убеди комунистическата партия, че е нужно да наложи контрол върху прираста на населението. Десетилетие по-късно Китай стартира кампанията "По-късно, по-дълго, по-малко" - инициатива за бракове в по-напреднала възраст, за по-ниска раждаемост и по-големи интервали между децата. "Тя имаше по-сериозен ефект от по-известната политика за едно дете, въведена през 1980 г.", коментира британският демограф Тим Дайсън. "Спадът в раждаемостта от над шест бебета на жена в края на 60-те години до по-малко от три в края на 70-те е най-бързият в историята за която и да е държава с голямо население", допълва той.

Въпросните мерки се отплащат. Икономическото чудо на Китай отчасти беше резултат от подобряващото се съотношение на хората в трудоспособна възраст спрямо децата и пенсионерите в периода от началото на 70-те до първите години от новото столетие. Докато им се налагаше да изхранват "по-малко гърла", родителите получиха възможност да отделят повече внимание на всяко отделно дете, отколкото биха имали шанс иначе. Наличието на повече родители, отколкото деца, обаче е предимство, докато децата са малки, но се превръща в недостатък, когато възрастните започнат да остаряват. В момента страната ще плати цена за това, тъй като поколението на икономическия бум се пенсионира и става зависимо от по-малобройната генерация, която го следва.

Опитът на Индия да намали раждаемостта се оказва по-неуспешен. Това е първата държава в света, която през 50-те години на миналия век въвежда семейно планиране в национален мащаб. Кампаниите за масова стерилизация, насърчавани от западни донори, се разрастват и се прилагат по-активно по време на извънредното положение, обявено от Индира Ганди - министър-председател в периода 1975 - 1977 г. Под ръководството на нейния син Санджай правителството принуждава мъжете да отиват в лагери за вазектомия под страх, че няма да получат увеличение на заплатите или че ще бъдат уволнени. Полицаи прибират бедняци направо от гарите и ги изпращат за стерилизация. Около 2000 мъже губят живота си заради грешки при процедурата.

Принудителните стерилизации приключват, след като Индира Ганди губи изборите. Макар и брутална, кампанията не е достатъчно всеобхватна, за да предизвика драматичен спад в раждаемостта. Плодовитостта в Индия намалява, но по-слабо и по-бавно от тази в Китай. Със средна възраст 28 години и нарастващо население в трудоспособна възраст, в момента Индия има шанс да получи своя демографски дивидент. Наскоро нейната икономика измести британската като пета по големина в света и ще се нареди на трето място до 2029 г., прогнозира националната банка на страната. Но просперитетът на Индия зависи от производителността на нейните млади хора, която не е толкова висока, колкото в Китай. По-малко от половината пълнолетни индийци са част от работната сила, докато в Китай говорим за две трети. Китайците на възраст над 25 години имат средно 1.5 години по-дълго образование от индийците в същия възрастов сегмент.

Това няма да помогне на Китай, що се отнася до последствията, предизвикани от създадения демографски спад. През 2016 г. правителството отмени политиката за едно дете, а през 2021 г. премахна всички ограничения за размера на всяко семейство. Но раждаемостта продължава да спада. Политиката на Китай за нулев ковид накара младите хора да правят деца с още по-голямо нежелание. Правителството среща съпротива заради плановете си да повиши средната възраст за пенсиониране, която е 54 години и е сред най-ниските в света. До 2035 г. основният пенсионен фонд може да изчерпи запасите си от пари. И все пак може би най-болезненото нещо за Китай ще бъде възходът на Индия като суперсила, който се случва под носа му.