Три шока, които разтърсиха света

От шипови протеини до пронизващи като шип цени

Спираловидният скок на цените на енергията засили третия шок - загубата на макроикономическа стабилност. Потребителските цени вече вървяха нагоре в началото на 2022 г., докато захраненото от стимули търсене биваше посрещано от постпандемични ограничения в предлагането. Но с изхвърчането нагоре на цените на енергията и храните инфлацията се превърна от наглед временен до траен двуцифрен проблем. Водени от Федералния резерв, който със закъснение преоткри своя вътрешен Пол Волкър, големите централни банки по света предприеха най-бързата и най-широкообхватна серия от повишения на лихвите от поне четири десетилетия насам. Но в края на 2022 г. макроикономическата стабилност още е далече на хоризонта: глобалната инфлация остава близо до двуцифрените стойности и сравненията със 70-те са некомфортно точни.

Какво предстои сега? Всичко зависи от това как тези три шока - геополитическият, енергийният и икономическият - ще се развият и как ще си влияят един на друг. В краткосрочен план отговорът е мрачен. Голяма част от света ще бъде в рецесия през 2023 г. и на някои места икономическата слабост може да засили геополитическите рискове. Тази отровна комбинация ще бъде най-очевидна в Европа. Независимо от меката есен и съответния спад на цените на енергията континентът е изправен пред тежки зими през 2022-2023 г. и 2023-2024 г. Много европейски икономики вече са на ръба на рецесията. По-високите лихви, нужни за укротяване на инфлацията, допълнително ще потиснат потреблението и ще увеличат безработицата.

Едно рязко застудяване би изстреляло нагоре цените на газа и би повишило риска от прекъсвания на електричеството. До момента европейските правителства спестяват на потребителите голяма част от енергийния шок с масирани субсидии и тавани на енергийните цени. Това не може да продължава безкрайно. Великобритания е в най-лоша форма благодарение както на трайните вреди от Brexit, така и на самонанесените щети от плана на Лиз Тръс за огромни и нефинансирани данъчни съкращения. За да си върне доверието на пазарите след безотговорното й управление, Великобритания ще трябва да предприеме най-голямото фискално затягане сред богатите държави от клуба Г-7, макар да страда от най-дълбоката рецесия. Италия, дългогодишният болен човек на Европа, на когото Великобритания сега съперничи, също предизвиква тревога.

Най-големият геополитически риск е, че Путин, неспособен да постигне успех на бойното поле, може да опита още по-решително да се възползва от слабите места на Европа. Тази стратегия вече е очевидна в Украйна, където Русия залага на опитите да унищожи енергийната инфраструктура на страната с настъпването на зимата. До момента опитите на Путин да разбие солидарността на Европа в подкрепата за Украйна чрез използването на газа като оръжие се провалят. Но той може да отиде по-далече, като прекъсне всички (вместо само някои) газови доставки или като саботира европейските газопроводи. Ескалацията по този начин би предизвикала по-малко възмущение от останалия свят в сравнение с използването на тактически ядрени оръжия. Но би означавала влошаване на ситуацията в Европа.

Друго място, където през следващата година икономическата слабост би могла да повиши геополитическите рискове, е Китай. Икономиката на страната ще влезе в 2023 г. отслабена от "домашно отгледани" политически грешки, най-вече от упоритостта на Си да продължава със стратегията си за "нулев ковид" и провала му по отношение на справянето с огромната и загниваща рана на имотната криза. В същото време Си засилва агресивната си националистическа реторика, особено по отношение на Тайван. На конгреса на комунистическата партия през октомври, който официализира абсолютната му концентрация на власт, Си предупреди за предстоящи "опасни бури" и говори за "груби провокации", включващи "външни намеси" в Тайван. Тъй като цени верността повече от компетентността, той вече няма нито един опитен икономически технократ в обкръжението си. Ако икономическите неприятности на Китай се влошат през 2023 г., дрънкането на оръжия около Тайван може да се окаже изкушаващ инструмент за разсейване.

Американската икономика влиза в 2023 г. във фундаментално по-добра форма в сравнение както с Китай, така и с Европа. Агресивното вдигане на лихвите от страна на Федералния резерв ще вкара икономиката в рецесия, но тъй като трудовият пазар остава силен, а спестяванията на домакинствата са изобилни, тя ще бъде мека. Въпреки че високите цени на петрола засилват скока на инфлацията и вредят на администрацията на Байдън, страната е голям износител на петрол и затова печели от суровинния шок през тази година. Парадоксално, през 2023 г. относителната икономическа сила на Америка може да се окаже по-голям проблем за останалата част на света, отколкото слабостта й. Фед ще трябва да повиши още повече лихвите, за да пречупи инфлацията, което на свой ред ще оскъпи долара и ще принуди останалите централни банки да следват същия курс. Във вътрешен план опасността е, че разделеното правителство и дори меката рецесия ще означават законодателна парализа и дори още по-отровна от обичайното политика във Вашингтон. В тази среда подкрепата за подпомагане на Украйна може да намалее, а привлекателността на демонстративната твърдост относно Тайван да нарасне. Първото ще окуражи Путин; второто ще вбеси Си.

Накратко, има множество причини защо 2023 ще бъде мрачна и потенциално опасна година. Но тъй като всяка криза ражда нови възможности, има и добри новини в сегашния хаос. Някои държави ще просперират насред всеобщото униние. Икономиките в Персийския залив например процъфтяват, като печелят не само от високите цени на енергията, но и от нарастващата си роля като финансови складове. Индия, която през 2023 г. ще задмине Китай като най-многолюдната страна в света, ще бъде друго светло петно, задвижвано от купуван с отстъпка руски петрол, нарастващи вътрешни инвестиции и повишен интерес от чужденци, които искат да диверсифицират веригите за доставки, концентрирани сега в Китай. Като цяло нововъзникващите икономики ще се представят относително по-добре в сравнение с предишни епизоди на вдигащи се лихви и глобална рецесия.

Разтърсването ще доведе до известно оспорване на ортодоксалните принципи. С постепенното и болезнено овладяване на инфлацията централните банкери ще се питат колко далече трябва да стигат с твърдостта си. Малцина от тях ще успеят да се приближат до целите си за инфлация от 2%. И ще има все по-гласовит дебат дали това изобщо е правилната цел, към която е нужно да се стремят.

Украйна носи нещо добро за климата

Междувременно енергийният шок ще ускори преминаването към възобновяеми източници: Фатих Бирол, директорът на Международната агенция по енергията, призова за "повратна точка в енергийната история", която да "ускори прехода към чиста енергия". В същото време кризата освен това ще окуражи по-голям реализъм относно ролята на изкопаемите горива и особено ролята на природния газ като "мостово" гориво към по-зелено бъдеще. С малко късмет някои дългогодишни лицемерни позиции - като нежеланието на Европа да финансира газови проекти в бедни държави, макар самата тя да се мъчи да осигури повече газови доставки за себе си - най-после ще се променят и резултатът ще бъде глобална енергийна система, която е по-зелена, по-диверсифицирана и по-сигурна.

Дългосрочните геополитически последици от шоковете през 2022 г. са най-трудни за прогнозиране. Каквото и да се случи накрая в Украйна, Путин ще се провали в стратегическата си цел да отрича правото на съществуване на страната. Вместо това Украйна ще бъде западно ориентирана държава с най-голямата и най-калена в битки армия в Европа. Дори и да е извън НАТО, това само по себе си ще преобрази калкулациите относно сигурността в Европа. А успех на Украйна би накарал другите потенциални агресори добре да си помислят. И все пак отказът на повечето нововъзникващи икономики да се присъединят към западните санкции срещу Русия предполага, че идеята за отстояване на демократичните свободи и правото на самоопределяне има ограничена привлекателност. В навечерието на 2023 г. следвоенният световен ред не е мъртъв - но е преобразен.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved