Изправете се, опълчете се

Година, наситена с избори, ще постави под напрежение сегашните управляващи

Нарастващата конкурентност на опозиционните партии обещава промяна.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Йоханесбург

2 автори

Нарастващата конкурентност на опозиционните партии обещава промяна. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Някога смяната на властта чрез ходене до избирателни урни беше рядкост в Африка. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, когато еднопартийното управление беше обичайно за целия континент, новите лидери идваха на власт чрез преврати, след смъртта на техния предшественик или чрез сделки между елитите. Дори след 1990 г., когато една след друга африканските държави въвеждаха многопартийни избирателни системи, гласоподавателите рядко сменяха управляващите. Понякога те бяха доволни тях. Но по-често онези, които вече имаха власт, използваха държавния апарат, за да фалшифицират вота и да оказват натиск върху избирателите.

Нищо чудно, че едва около половината от живеещите в демокрации жители на Субсахарска Африка са доволни от тази форма на управление. Въпреки това нарастващата конкурентност на опозиционните партии е обещаваща промяна. От 2011 до 2022 г. 42-ма нови африкански лидери са встъпили в длъжност след избори. От тях 17 са от вече управляващи партии. Останалите 25 са опозиционни политици, което е по-висок брой, отколкото през което и да било от предходните три десетилетия. Такива промени наскоро се случиха в Малави, Замбия и Кения, както и на други места.

Дори когато опозиционните партии не получават властта, в много случаи те постигнат резултати, които тревожат управляващите, както се случи в Ангола и Южна Африка. Има основания да се смята, че предстоят още силни представяния през 2023 г.

Какво стои зад тази тенденция? За нея допринасят няколко фактора. Опозиционните сили водят по-умни кампании. Африканците стават по-образовани, информирани и урбанизирани и следователно по-малко покорни спрямо политиците. Младото население не се впечатлява от носталгичната пропаганда на управляващите партии, които водят началото си от борби за независимост; вместо това те виждат корумпирани, упадъчни елити. И най-важното - икономическите условия стават по-тежки и африканците отчасти винят своите лидери.

Всички тези фактори могат да доведат до промени в някои от страните, където през 2023 г. предстоят избори. В Сиера Леоне и нейния западноафрикански съсед Либерия имаше протести срещу действащите президенти заради начина на управление на икономиката и предполагаема корупция. В Нигерия настроенията срещу властта са широко разпространени след осемте години лошо управление на Мухамаду Бухари.

Разочарованието не означава, че опозиционните партии ще триумфират. Управляващата партия в Нигерия - "Конгрес на всички прогресивни" (АРС), е много по-добра в политическите машинации, отколкото в управлението на държавната машина. Макар да му се налага да доказва, че не е мъртъв, застаряващият кандидат на APC Бола Тинубу е човекът, когото опозиционерите ще трябва да надвият. В Мадагаскар президентът Андри Раджоелина се изправя срещу разединена опозиция и най-вероятно ще бъде преизбран.

В други страни има риск опонентите да бъдат възпрепятствани, тъй като режимът не приема поражение. Управляващата партия в Зимбабве "Зану-ПФ" затваря съперниците си и подправя избирателните списъци преди избори, които в противен случай би загубила. След повече от четири десетилетия пагубна клептокрация страната отчаяно се нуждае от смяна на управлението. Но докато "Зану-ПФ" запазва подкрепата на силите за сигурност и на регионалния хегемон Южна Африка, народът ще страда. В подвеждащо наречената Демократична република Конго президентът Феликс Чисекеди, който пое поста след манипулирани избори през 2018 г., се очаква да задържи властта, въпреки че според проучванията става все по-непопулярен. Заради значимостта на минералните богатства на страната външните сили ще си затворят очите за измамите.

В няколко държави закъсняващите избори може дори да не се състоят. Южен Судан трябваше да проведе гласуване през 2015 г., но неговите лидери многократно избираха вместо това да се бият помежду си. След превратите през 2020 и 2021 г. хунтата в Мали заяви, че ще проведе избори през февруари 2022 г.; малийците все още чакат. В Чад друга хунта (водена от сина на Идрис Деби, дългогодишния диктатор, който почина през 2021 г.) обеща избори през втората половина на 2022 г. Но през октомври удължи "преходното" си военно управление с още две години.

Тези случаи обаче не са представителни за цяла Африка, сложен и разнороден континент от 54 държави. В много африкански нации гражданите гласуват за промяна. В други милиони се вълнуват и мечтаят за същия шанс.