Залитане надясно в Латинска Америка

След поредица от изборни победи за левицата в Латинска Америка през 2023 г. предстои възраждане на десницата. Това е отражение основно на продължаващата непопулярност на управляващите в регион, който е изправен пред още една трудна година на скромен икономически растеж и социално недоволство. Поне на повечето места инфлацията ще спадне благодарение на ранните действия на централните банки за повишаване на лихвените проценти. През 2022 г. много от страните възстановиха нивото си на производство и заетост отпреди пандемията. Но заплатите все още изостават и малко правителства могат да си позволят експанзивна фискална политика. След ръст от 3.5% през 2022 г. според МВФ икономиките в региона може да се разширят с едва 2% през 2023 г. Съществува риск от нови социални взривове, каквито разтърсиха няколко държави от 2019 г. насам. Но латиноамериканците може да са твърде заети с осигуряването на прехрана, че да протестират много.

Политическото внимание ще бъде насочено към президентските избори в Аржентина през октомври. С разединено и останало без идеи перонистко правителство и в условията на бушуваща инфлация дясноцентристката опозиция би трябвало да спечели, ако остане единна. Първо ще трябва да определи кандидат. Орасио Родригес Ларета, кметът на Буенос Айрес, е способен и умерен. Той ще бъде предизвикан от Патриция Булрич, бивш министър на сигурността, чиято твърда позиция към престъпността е популярна. На заден план стои Маурисио Макри, президент от 2015 до 2019 г., чието правителство завърши с провал, но който все още таи амбиции. Дръжте под око и Хавиер Милей, крайнодесен дразнител. Кристина Фернандес де Кирхнер, лидерът на ляво-популисткото крило на перонизма, отново ще търси явяване чрез прокси кандидат, но тя остава разделяща фигура.

През април има избори и в Парагвай, а през юни в Гватемала. В Парагвай консервативната партия "Колорадо", която управлява през всички с изключение на пет от последните 70 години, се изправя пред голямо предизвикателство в лицето на широка, но разнородна опозиция. "Колорадо" понесе щети от санкциите, които САЩ наложиха на две от нейните водещи фигури заради корупция (обвинение, което партията отхвърля). Въпреки недоволството вероятният кандидат на "Колорадо" Сантяго Пеня, бивш министър на финансите, има лека преднина.

В Гватемала изборите е малко вероятно да бъдат свободни и честни. Съюзници на правителството контролират избирателните органи и съдилищата и могат да забранят на левите кандидати да участват, както се случи през 2019 г. Марио Конде или Зури Риос ще продължат консервативното управление; Сандра Торес, центристка популистка, която миналия път загуби, вероятно ще се кандидатира отново.