Свят

Напълно нов свят

Международните отношения ще се окажат много по-трудни за Си Цзинпин, отколкото преди десетилетие

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от международен редактор за Азия

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато през 2013 г. Си Цзинпин стана лидер на китайската компартия, до голяма степен той имаше насреща си благоприятна международна среда. САЩ все още бяха ангажирани с ислямския свят и въпреки опасенията на хората от спецслужбите американската политика спрямо Китай беше водена предимно от търговските взаимоотношения. За Европа бизнесът също имаше по-голяма тежест от сигурността и ценностите. Русия беше надежден партньор, границите с Индия бяха стабилни, а голяма част от развиващия се свят имаше нужда не само от китайските пари, но и търсеше алтернатива на западния модел на развитие.

През 2023 г. светът е много по-голямо предизвикателство за Си, който започва своя трети петгодишен мандат. Отношенията със САЩ са толкова напрегнати, че се говори за война за Тайван. Китайската подкрепа за нахлуването на Русия в Украйна отчужди голяма част от Европа. Граничните спорове с Индия избухнаха отново. Голяма част от глобалния Юг пък има проблеми да изплаща китайските заеми. Освен това репутацията на китайското добро управление беше изцапана от мерките за справяне с ковид. Си е изправен пред най-големия тест за неговото лидерство до момента, тъй като се сблъсква с тези едновременно случващи се кризи на фона на нарастващо обществено недоволство у дома заради стратегията му за "нулев ковид" и нейните все по-лоши икономически последици.

Да започнем от САЩ. Най-важният момент в двустранните отношения ще бъде напрежението около Тайван. То нарасна през август, когато председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси посети острова (виж следващия текст). Китай, който има териториални претенции към Тайван, отговори с мащабни военни учения около него.

Китай също така е гневен заради наскоро приетия от САЩ Закон за политиката към Тайван, който ще разшири американската подкрепа за острова и го дефинира като "съюзник извън НАТО". Освен че ще направи преминаването на американските кораби през Тайванския проток по-рисковано, Китай най-вероятно ще увеличи натиска върху държавите, които поддържат дипломатически връзки с Тайван. С наближаването на американските президентски избори през 2024 г. и антикитайските настроения, които преобладават в Конгреса, Си едва ли очаква администрацията на Джо Байдън да промени курса. Предизвикателството ще бъде напрежението да не прерасне във военна конфронтация.

Отношенията на Китай с Европа също ще минат под знака на проблемите със сигурността най-вече заради войната в Украйна. Притесненията на европейските правителства вече бяха започнали да нарастват заради китайския шпионаж, трансфера на технологии и ерозията на международния ред. Китайската подкрепа за Русия обаче провокира европейските лидери да действат. През август Естония и Латвия последваха примера на Литва, като напуснаха групата 16+1, която Китай създаде, за да разшири влиянието си в Европа. Дори Германия в момента се присъединява към Великобритания и Франция, като изпраща бойни самолети и кораби в Индо-Тихоокеанския регион.

Перспективата за търговските връзки с Европа може би е малко по-розова. През последните две години двустранната търговия и инвестициите продължават да се разширяват, а средата в Европа все още е по-малко враждебна спрямо китайския бизнес от тази в САЩ. Ако войната в Украйна приключи, Китай би могъл да изчисти имиджа си, като помогне за постигането на мир и възстановяването на страната. Но търговските връзки все още ще бъдат възпрепятствани от ковид ограниченията в Китай и засиления европейски контрол върху сделките с азиатската страна.

При толкова минимални перспективи за пробив на Запад през 2023 г. китайската дипломация вероятно ще се концентрира върху глобалния Юг. За тези държави Тайван и Украйна са периферен проблем. Много развиващи се страни все още виждат Пекин като ценен партньор за търговия и инвестиции. Но дори и на този фронт Китай се сблъсква с нови предизвикателства, тъй като много от по-бедните държави са затънали в дългове, като отчасти това се дължи на китайските инфраструктурни заеми.

Щедростта на Китай също има граници заради собствените му икономически проблеми. 2022 г. беше неочаквано тежка за Си. Предстоящата година вероятно ще бъде още по-трудна.