Да се борим за доброто

Какво показва скорошната икономическа история за битката на централните банкери да укротят инфлацията през 2023 г.

Проблемът с инфлацията нарасна до тревожни измерения през 2022 г., след като инвазията на Русия в Украйна доведе до скок на цените на храните и енергията.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Вашингтон

2 автори

Проблемът с инфлацията нарасна до тревожни измерения през 2022 г., след като инвазията на Русия в Украйна доведе до скок на цените на храните и енергията.

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В света на паричната политика има една поговорка: само ястребите отиват в рая на централните банкери. Сред мъжете и жените, натоварени да управляват парите на своите икономики, смелостта да овладеят твърде силно развиваща се икономика - да дръпнат купата с пунша точно когато партито наистина се разгаря, както го определи някога един от председателите на Федералния резерв - е сред най-почитаните качества.

Но през 20-те години, предшестващи пандемията, най-неотложните макроикономическите проблеми в много от световните икономики бяха хронично слабият растеж и ниската инфлация. По този начин на централните банкери безмилостно им беше отнета възможността демонстративно да отдръпнат купата за пунш. Рязкото и упорито нарастване на инфлацията, което започна през 2021 г., даде възможност на централните банкери да блеснат. През 2023 г. повечето държави ще овладеят проблемите с инфлацията, макар и не без сериозна болка.

Проблемът с инфлацията нарасна до тревожни измерения през 2022 г., след като инвазията на Русия в Украйна доведе до скок на цените на храните и енергията. В много икономики инфлацията се повиши до нива, невиждани от 70-те или началото на 80-те години на миналия век. Темпът на растеж на потребителските цени скочи до над 8% в САЩ, над 10% в еврозоната и с много по-висок процент в няколко особено проблемни нововъзникващи икономики.

Тези растящи цени са резултат от сливане на инфлационните сили. Щедрите помощи по време на пандемията и стимулиращата парична политика подпомогнаха нарастването на потребителските разходи. Тези разходи надхвърлиха капацитета на предприятията и пристанищата, често поради проблеми с доставките, свързани с нови огнища на ковид-19, екстремни метеорологични условия и други сътресения. Рязкото покачване на цените на петрола, газа и зърното, предизвикано от войната в Украйна, наля масло в огъня.

С нарастването на инфлацията се разрази интензивен икономически дебат за това колко силно централните банки трябва да натиснат икономическите спирачки, например чрез повишаване на лихвените проценти, за да ограничат растежа на цените. Някои "гълъби" (подкрепящи намаляване на лихвите и стимулиране на икономиката - бел. ред.) препоръчаха лек подход, твърдейки, че тъй като голяма част от наблюдаваната инфлация е свързана с проблеми в предлагането, тя би трябвало до голяма степен да бъде преодоляна от само себе си. Други твърдяха, че докато потребителите са склонни да харчат, отслабването на ценовия натиск в една част от икономиката ще остави на хората повече пари за харчене и ще доведе до повишаване на цените в друга част.

В началото на 2022 г. вторият възглед вече беше започнал да печели симпатиите на много централни банкери. Федералният резерв, който през 2021 г. търпеливо изчакваше цените сами да отслабнат, повиши основния си лихвен процент с 0.25% през март, след това с 0.5% през май и с огромните 0.75% през юни. И все пак през по-голямата част от този период централните банкери хранеха надежда, че инфлацията може да бъде овладяна, без да се стигне до смазваща растежа рецесия. Например в реч, произнесена през март, председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че историческите данни дават известни основания за оптимизъм по отношение на способността наТодор Шишков Фед да постигне "меко приземяване".

През август обаче мнението му се промени. Според него по-високите лихвени проценти в крайна сметка ще доведат до намаляване на инфлацията, но "ще донесат и известна болка". Други централни банкери се съгласиха. "За първи път от четири десетилетия насам централните банки трябва да докажат колко решителни могат да бъдат в защитата на ценовата стабилност", отбелязва Изабел Шнабел, член на управителния съвет на Европейската централна банка. Прогнозите на Федералния резерв започнаха да показват повишаване на безработицата през 2023 г.; прогнозата на Английската централна банка предвижда спад на БВП на Великобритания.

Всъщност, отбеляза Световната банка, през последния половин век светът рядко е виждал толкова глобално синхронизирано преминаване към политики, ограничаващи растежа, както това, което се оформи през 2022 г. Едно от изключенията беше през 1982 г., когато политиците по света решиха да сложат край на продължилия десетилетие проблем с инфлацията. И успяха, но в този процес предизвикаха глобална рецесия. Това беше време на значителни трудности за много хора, но се смята за триумф от повечето централни банкери. За съжаление през 2023 г. в тази професия ще се появи ново поколение герои.