Куба: Да гласуваш с краката си

През март кубинците ще гласуват за своето народно събрание - органът, който безкритично одобрява спуснатите му решения. Не очаквайте големи промени в еднопартийната държава. През 2021 г. гражданите масово излязоха на улицата, за да призовават за по-добри икономически условия и политически свободи. Много от тях получиха големи затворнически присъди. Правителството отговори, като даде малко повече пространство за частния сектор в икономиката, но политическият живот остава толкова здраво контролиран от комунистическата партия, колкото и преди.

Кубинците имат думата само в най-ранните етапи на изборите. Половината от членовете на парламента се номинират от общинските събрания, чиито членове преди това са били избрани след срещи на общността. Останалите кандидатури на национално ниво се предлагат от официални организации като синдикати, фермерски групи, женски и студентски асоциации. До отпечатването на бюлетините за народно събрание има по един кандидат за всяка позиция. Всички те биват одобрявани от партията и се нуждаят от обикновено мнозинство, за да заемат местата си. Впоследствие те ще одобрят избора на партията за президент. Това със сигурност ще бъде действащият Мигел Диас-Канел, който е на поста от 2019 г.

Кубинците могат да се въздържат от гласуване или да отхвърлят кандидати, за да покажат неодобрението си. Те знаят, че политическите промени не са резултат от избори, а от вътрешнопартийни схеми (народното събрание се събира само два пъти годишно). Тук почти няма промяна - разрешена е само комунистическата партия, а политическите кампании са незаконни. Но нещата може да станат по-интересни с оттеглянето на старата гвардия. Фидел Кастро почина през 2016 г. и брат му Раул пое най-влиятелния пост, този на първи секретар на партията. През 2021 г. той направи Диас-Канел първи секретар наред с ролята му на президент. За първи път от революцията през 1959 г. някой, който не е от рода Кастро, застава начело, поне на хартия. Диас-Канел е лоялен член на партията, но е роден след революцията - ситуация, която ще стане нещо обичайно.

През 2023 г. икономическите изпитания вероятно ще владеят умовете на кубинците, а не политическите свободи. Поредица от тежки удари се струпаха през последните години, от урагани до срива на Венецуела, чийто субсидиран петрол помага на кубинското правителство. Американските санкции, наложени от Доналд Тръмп, и последвалата пандемия от ковид-19 навредиха на туризма и паричните потоци. Слабото управление на правителството влоши нещата.