Разбери това: Какви нови понятия ще влязат в употреба през 2023 г.?

"Зеленият" водород се произвежда с помощта на възобновяема енергия, като водата се разделя на водород и кислород чрез електролиза. Европа насърчава използването му, а богатите на възобновяеми източници региони от Австралия до Индия се надяват да започнат да го изнасят. За разлика от гореописаното при производството на "черен" или "кафяв" водород имаме изгаряне на по-висококалорични или лигнитни въглища, в резултат на което се отделят огромни количества въглероден диоксид. Процесът е евтин, но вреди на климата.

"Сивият" водород се произвежда от природен газ, като при изгарянето му също се освобождава въглероден диоксид (макар и по-малко, отколкото при използването на въглища). "Синият" водород отново се произвежда от природен газ, но полученият въглероден диоксид след това се улавя и погребва под земята. Петролните гиганти са вдъхновени от тази опция, защото на теория тя също може да бъде сравнително "зелена", ако се прилага при строг контрол и следене за течове. "Тюркоазеният" водород използва различна технология за разделяне на природния газ, която генерира водород и въглерод в твърда форма. Няколко стартиращи компании са избрали да тръгнат по този път. "Розовият" водород, подобно на зеления, се получава чрез електролиза, която обаче се захранва от ядрена енергия.

Накрая идва "белият" водород, който е в чист вид. Той е често срещан в природата, но рядко на Земята.

eSIM

Миниатюрните чипове, които се поставят във вашия смартфон, свързват го с телефонния ви номер и с вашия профил за фактуриране (известни са и като модули за идентификация на абоната или просто като SIM карти), предстои да изчезнат. Така наречената eSIM технология заменя физическите чипове с цифрови кодове, които могат да бъдат прехвърлени от стар апарат на нов. Технологията се използва в телефоните от 2017 г., но решението на Apple през 2023 г. да пусне моделите си iPhone 14 само с eSIM на територията на САЩ ще принуди милиони потребители да започнат да я използват. Както при мишките и тъчскрийн дисплеите, възприемането на дадена технология от Apple ще даде тласък за широкото й разпространение.

Това ще накара мобилните оператори по света да преминат към eSIM и ще направи процеса по подмяна на устройствата не толкова тромав. Технологията също така улеснява преминаването от една мрежа на друга чрез инсталиране на множество eSIM карти, което е по-лесно от махането и слагането на малки чипове.

Постквантова криптография

Преглед на оригинала

Квантовите компютри използват странностите в царството на субатомните частици, за да правят неща, които обикновените компютри не могат. Това включва разбиване на кодове: ако работещ квантов компютър наистина бъде създаден, той ще може да дешифрира криптирането, което в момента се използва за подсигуряване на комуникациите и за защита на чувствителни данни. За да се предотврати подобна опасност, през 2022 г. бяха одобрени нови "постквантови" криптографски стандарти, проектирани да бъдат неуязвими дори за квантовите компютри. През 2023 г. ще започне сериозна подготовка за тяхното прилагане.

"Смесена" реалност

Преглед на оригинала

Виртуалната реалност (VR) е като да поставите дигитална превръзка на очите си - тя ви откъсва от реалния свят и ви потапя в алтернативен, дигитално генериран. За разлика от нея "добавената" реалност (AR) наслагва компютърно генерирани елементи върху реалния свят, който виждате.

"Смесената" реалност (XR или MR) отива още една крачка напред, като позволява взаимодействие между реални и виртуални елементи. Например можете да играете тенис на маса, при което хилките са истински, но топчето е компютърно генерирано. Това е и не толкова тромав термин като "добавената" реалност, като е доста по-вероятно да се възприеме.

Големият въпрос през 2023 г. е как Apple ще реши да нарече технологията, когато обяви първите си AR/VR/XR шлемове. Твърди се, че те използват софтуер, наречен realityOS.

"Ключове" за достъп

Преглед на оригинала

Смърт за паролите! Ключовете за достъп са нова технология, поддържана от IT гиганти като Apple, Google и Microsoft. Те заменят паролите с биометрично валидирани токени, които се генерират автоматично и не могат да бъдат забравени или налучкани. Вместо да въвеждате парола, при влизане в приложенията или уебсайтовете по същество вие ще използвате токен, съхранен на вашия телефон или компютър и защитен с пръстов отпечатък или лицево разпознаване. Много онлайн услуги, включително eBay, Kayak и PayPal, вече прилагат този подход. През 2023 г. много други ще ги последват, тъй като технологията започва да се поддържа от най-новите версии на популярните настолни и мобилни операционни системи.

Тъй като при достъпа до всяко приложение или уебсайт се генерира уникален ключ, технологията предотвратява много от популярните кибератаки, например "фишинг" имейлите, които подмамват потребителите да въведат своите идентификационни данни в правдоподобно изглеждащ, но фалшив уебсайт. Ключовете за достъп по принцип не позволяват на хората да използват едни и същи (често лесни за разпознаване) пароли навсякъде. Всичко това би трябвало да даде голям тласък на онлайн сигурността - с допълнителния бонус, че влизането в приложение само чрез кликане върху вашия смарт часовник е по странен начин вълнуващо.

Хоризонтална и вертикална ескалация

Преглед на оригинала

Как може да ескалира конфликтът в Украйна през 2023 г.? Военните специалисти разграничават две измерения. Хоризонталната ескалация е ситуация, при която географският обхват на конфликта се разширява (например, ако Русия атакува и друга държава, въвличайки я в конфликта). Вертикалната ескалация е ситуация, при която интензивността на конфликта се увеличава: или чрез атаки срещу нови видове цели, или чрез използване на нови видове оръжия (например химически или ракети с ядрени бойни глави). Нито едното, нито другото е нещо хубаво.

"Тактически" ядрени оръжия

Може ли Русия да прибегне до използването на "тактически" ядрени оръжия в Украйна? Те имат по-малък поразяващ радиус и по-ниска мощност в сравнение със "стратегическите" междуконтинентални балистични ракети, предназначени за унищожаване на цели градове. Ако, да кажем, украинските сили са напът да си върнат Крим, през 2023 г. Владимир Путин може да се изкуши да използва "тактически" заряди, за да спре военното настъпление. Но това едва ли ще е много ефективно - една подобна бойна глава вероятно ще унищожи около дузина танкове.

Вместо това Путин може да избере да взриви малко ядрено оръжие над Черно море под формата на "предупреждение". След това обаче съюзници като Китай може и да му обърнат гръб. Западът със сигурност ще отговори, като може да обстреля руски цели в Украйна с конвенционални оръжия. При това положение взаимни атаки в стил "око за око" създават риск да се стигне до размяна на много по-мощни стратегически ядрени удари. Накратко казано, когато става въпрос за ядрени оръжия, "тактически" е погрешен термин - по своята същност те са опасно стратегически.

"Замразен" конфликт

Преглед на оригинала

"Замразеният" конфликт е военно противопоставяне, при което бойните действия са прекратени, но не е постигнато разрешаване на основния проблем (например чрез подписване на мирен договор или политическо споразумение). По този начин съществува риск от възобновяване на военните действия по всяко време време. "Замразяването" често е резултат от намеса на "великите" сили.

Владимир Путин създаде няколко замразени конфликта в райони на бившия Съветски съюз като инструмент за дестабилизиране на съседни държави (включително в Източна Украйна от края на 2014 г. до началото на 2022 г.). Такива конфликти могат да продължат десетилетия, какъвто е случаят с Южна Осетия и Абхазия - подкрепяни от Русия сепаратистки "републики", които се отделят от Грузия. През 2023 г. слабостта на Русия може да означава, че някои от тези замразени конфликти ще започнат да се размразяват.

Регазификация

Преглед на оригинала

Природният газ обикновено се доставя по тръбопроводи, тъй като за разлика от нефта е трудно да се товари на и разтоварва от кораби. Това прави пазарите на природен газ много по-слабо ликвидни от петролните, тъй като обикновено е нужно да съществува тръбопровод между купувача и продавача. Втечненият природен газ (LNG) обаче променя правилата на играта. Охлаждането на природния газ до -162°C го превръща в течност и намалява обема му 600 пъти. Така той може да бъде транспортиран на дълги разстояния с помощта на специални криогенно охлаждани танкери.

Това създава възможност за глобална търговия с природен газ и е добре дошло за европейските държави, които искат да намалят зависимостта си от руски енергоносители, доставяни по тръбопроводи. Напоследък държавите в Европа купуват газ от САЩ или Катар - два големи износителя на LNG. Превръщането на LNG обратно в газ, така че да може да се транспортира по тръбопроводи и да се използва като гориво, се нарича регазификация. Обикновено това се извършва в крайбрежен LNG терминал. Изграждането на подобни съоръжения обаче отнема време, така че по-бързото решение е да наемете кораби, наречени "плаващи единици за съхранение и регазификация", които извършват същата дейност. Правителството на Германия е наело пет такива плавателни съда, за да увеличи капацитета си за внос на LNG.

Аридизация

В кой момент термините "суша" или дори "мегасуша" вече не са достатъчни, за да опишат даден сух период? Вместо това някои учени и официални лица вече говорят за аридизация или дългосрочно засушаване на определен регион. По-високите температури, причинени от изменението на климата, имат много странични ефекти. Във вече сухи региони като Южна Европа, крайбрежна Австралия и Южна Африка изменението на климата води до намаляване на планинската снежна покривка, пресъхване на реки, почвени слоеве и гори. В Калифорния, в Испания и на други места лятото създава опасност от все по-тежки горски пожари. През 2023 г. тези региони ще се сблъскат с по-високи температури, по-интензивни горски пожари и ще имат по-ограничен достъп до вода.

Засушаването ще принуди селскостопански центрове като Калифорния и Китай да се съобразяват с намаляващите водни запаси. А кметовете на застрашени от суша градове ще се тревожат, че това може да постави таван доколко населението може да нараства.

Въглеродни емисии от обхват 1, 2 и 3

Преглед на оригинала

Емисиите от обхват 1 са тези, които са пряко причинени от дейности на дадена компания, например изгаряне на горива във фабрики или от превозни средства. Емисиите от обхват 2 са непреки, които са резултат от използването на енергия от фирмата (например ток от електроцентрала). Емисиите от обхват 3 са всички други, които възникват покрай дейностите на доставчиците и клиентите на въпросната компания. За дадена петролна фирма емисиите, които се получават, когато продаваните от нея петролни продукти се изгарят от други, са емисии от обхват 3. Трябва ли фирмите да носят отговорност за подобни емисии? През 2023 г. очаквайте, че повече регулатори ще отговарят положително на този въпрос.

Устойчиви хъбове и охлаждащи настилки

Преглед на оригинала

Градовете по света предприемат различни мерки, за да се справят със заплахата от горещите вълни, които са все по-чести и все по-тежки, застрашавайки в особено голяма степен възрастните хора и хронично болните. Устойчивите хъбове представляват специални сгради, а в някои случаи - дори капсули, направени от транспортни контейнери. Те осигуряват климатизирана среда с питейна вода, достъп до интернет и съоръжения за зареждане на телефони.

Населените места също се опитват да намаляват температурите, като поставят на сградите охлаждащи покриви (боядисани с бяла боя или направени от отразяващи материали) и полагат пътни настилки (третирани със специални покрития), предназначени да отразяват слънчевата светлина и да абсорбират по-малко топлина. Градове - пионери в сферата на охлаждащите тротоари и пътни настилки, са Лос Анджелис, Финикс и Токио.

"Мъртъв" басейн

Повечето хора асоциират Dead pool с едноименния саркастичен комиксов антигерой, изигран на филмовия екран от Райън Рейнолдс. В западните части на САЩ обаче това словосъчетание има различно значение. Повечето големи язовири на американския Запад са създадени през XX век чрез преграждане на реки. През последните две десетилетия обаче тези изкуствени езера се свиват, тъй като реките, които ги захранват, пресъхват. Когато нивото на резервоара спадне до точката, в която водата вече не може да продължи надолу по течението, той се превръща в статичен или "мъртъв" басейн. През 2023 г. някои язовири ще се приближат до това състояние. Езерата Мийд и Пауъл - двата най-големи язовира в САЩ, разположени на река Колорадо, пресъхват до опасно ниски нива. Ако езерото Пауъл стане "мъртъв" басейн, това ще застраши водоснабдяването за 40-те милиона души в югозападната част на страната, които зависят от река Колорадо.

Синтетични и е-горива

Синтетичните горива, известни също като "сингорива", са незаменими заместители на конвенционалните въглеводородни такива (като бензин, дизел и керосин). Те се синтезират изкуствено, вместо да се правят от нефт. Електрогоривата, или е-горивата, са синтетични, произведени с помощта на възобновяема енергия. Например соларен или вятърен ток се използва за разделяне на водата до водород и кислород чрез електролиза. След това водородът се комбинира с въглероден диоксид, отделян при промишлени процеси или извлечен от атмосферата, за да се синтезира въглеводородно гориво. В зависимост от използваната технология полученото вещество може да има по-нисък въглероден отпечатък от конвенционалното гориво или да бъде изцяло въглеродно неутрално. Използването на е-горивата няма особен смисъл при пътните превозни средства (които лесно могат да бъдат електрифицирани), но те биха могли да задвижват кораби и самолети, като така на практика "препакетират" възобновяемото електричество в течна форма.

Параноя на тема продуктивност

Преглед на оригинала

Работите ли по-продуктивно, когато сте вкъщи? В проучване на Microsoft сред 20 000 служители от 11 държави 87% отговарят, че се справят със задачите си също толкова ефективно или по-ефективно, когато са в своя дом. Но само 12% от мениджърите са напълно уверени, че при това положение техните екипи са продуктивни. Резултатът е "параноя на тема продуктивност" - както сред работниците (страхуващи се да не бъдат разглеждани като кръшкачи), така и сред началниците (опасяващи се се, че подчинените им симулират дейност). Това от своя страна може да доведе до т.нар. театър на производителността, тъй като работниците се стремят да демонстрират, че се стараят повече.

TWaT градове

Фобията от началото на ковид пандемията, че хората никога няма да се върнат в офисите, се оказа неуместна. Но такива са и надеждите, че работните навици на хората в крайна сметка ще се нормализират. Вместо това много служители са изградили навика да отиват в офисите само във вторник, сряда и четвъртък (Tuesdays, Wednesdays and Thursdays, или TWaT). Градските управи и бизнесите отхвърлят тази тенденция, но през 2023 г. ще трябва да се адаптират към нея. Баровете започват да се пълнят в четвъртък вечер, когато колегите се сбогуват един с друг. Питейните заведения сравнително лесно могат да се адаптират към това чрез различна ротация на смените. Но офисите ще трябва да бъдат по-креативни: или чрез намаляване на персонала, или като измислят алтернативни приложения за своите работни пространства в т.нар. тихи дни. Операторите на обществения транспорт също ще трябва да се приспособят. Вместо да намаляват услугите в понеделник и петък, те биха могли да опитат да регулират търсенето, като намаляват цените през въпросните дни и ги увеличават между вторник и четвъртък.

Ефектът на поничката

Преглед на оригинала

Възходът на работата от вкъщи означава, че хората ценят по-малко близостта до офисите и в по-голяма степен домашното пространство. Никълъс Блум от Станфордския университет и Арджун Рамани, който в момента е кореспондент на The Economist, идентифицираха зараждането на т.нар. ефект на поничката в големите градове. Тъй като работниците се отдалечават от градските центрове, цените на наемите в предградията се вдигат, създавайки своеобразен пръстен на растежа. Това наименование произлиза от формата на американските понички, наречени донъти, които са с дупки в средата. Компаниите за недвижими имоти се надяват, че клиентите могат да бъдат привлечени обратно в градските центрове чрез изключителни удобства като красиви офиси и фантастични гледки. Те предпочитат да си представят ситуацията като британския тип поничка, която в центъра има пълнеж от сладко вместо дупка.

"Батериен пояс"

Преглед на оригинала

"Ръждивият пояс" е наименование, дадено на частта от САЩ, най-много пострадала покрай упадъка на промишлеността от 50-те години на миналия век досега. В момента се полагат целенасочени усилия за съживяване на тези региони чрез насърчаване на инвестиции в нови, зелени индустрии като производство на електромобили и "гигафабрики", осигуряващи батерии за тях.

Ford инвестира 50 млрд. долара в разширяването на производството си на електрически превозни средства. Неговият съперник GM задели за целта 35 млрд. долара. Около 40 млрд. долара се влагат в ново производство на батерии или разширяване на съществуващо такова на територията на този нов "Батериен пояс". Дали това име ще се наложи през предстоящата 2023 г.?

YIMBY

Докато NIMBY-тата не искат никакви строежи "в задния им двор", YIMBY-тата казват "да" на развитието. Поклонници на застрояването с висока плътност вместо на урбанизацията, базирана на автомобилния транспорт, тези хора съществуват от години, но се радваха на ограничен успех при формулирането на правилата за градско планиране. През 2023 г. това ще се промени.

През юли в Калифорния ще влезе в сила законът Affordable Housing and High Road Jobs. Той ще улесни изграждането на домове в райони, където понастоящем преобладават офиси, магазини и паркинги. Нормативният акт ще облекчи строгото разделение между жилищни и работни части на градовете, създадено от законите за зониране.

Калифорния също така смекчава регулациите, които принуждават предприемачите да предоставят места за паркиране с толкова голяма площ. Правилата за паркоместата ще бъдат облекчени, когато става дума за нови сгради в близост до обществения транспорт - нещо, което трябва да свали строителните разходи и цените на недвижимостите. А и в случаите, когато Калифорния има водеща роля, останалият свят в крайна сметка е склонен да я следва.

Виртуална електроцентрала

Преглед на оригинала

Все повече домакинства и компании разполагат със свои слънчеви панели и батерии. Те осигуряват електричество за имота, но също могат да подават енергия към преносната мрежа, когато е необходимо. Когато се използват заедно, в по-голям мащаб, а и са координирани чрез интернет, стотици или хиляди от тези малки системи за генериране и съхранение на енергия могат да действат в синхрон, на практика функционирайки като виртуална електроцентрала, която бързо може да се включва и изключва. Потребителите трябва да декларират, че позволят тяхното оборудване да се използва по този начин, като за доставената енергия им се плаща.

Виртуалните електроцентрали могат да премахнат нуждата от поддържане на скъпи и замърсяващи инсталации за "пиково натоварване", нужни, за да се осигурява достатъчно електроснабдяване в часовете на максимална консумация. Те също така могат да помогнат на електроснабдителните компании при регулирането на честотата на тока и с контрола на напрежението - и двете неща трябва да се управляват внимателно, за да се балансират търсенето и предлагането, особено в онези електрически мрежи, които в голяма степен разчитат на непостоянни източници като слънчева и вятърна енергия.

Виртуалните електроцентрали са пример за това как "интелигентните мрежи" могат да улеснят преминаването към възобновяеми енергийни източници. Такива съществуват в Австралия, Великобритания, Калифорния и Германия.

Вертипортове

Преглед на оригинала

Въздушните таксита, известни още като "летящи коли" или eVTOL самолети (електрически, с вертикално излитане и кацане), по същество са многовитлови дронове, които са достатъчно големи, за да превозват хора. Няколко фирми по целия свят се надяват, че през 2023 г. този тип превозни средства ще получат регулаторно одобрение като бърза и природосъобразна форма на градски транспорт.

Но eVTOL не може да излита и каца навсякъде. Вместо това "летящите коли" ще се нуждаят от специални места за тази цел - така наречените вертипортове. Става дума за нещо като хибрид между летище и метростанция, който позволява eVTOL да бъдат интегрирани със съществуващите транспортни мрежи като пътища и железници. Всичко това създава нови предизвикателства пред архитектите и дизайнерите на градски пространства, които вече предлагат първите концептуални решения. Вертипортове ще са нужни, ако искаме колите най-накрая да се отлепят от земята.

Космическа слънчева енергия

Идеята за улавяне на енергия в Космоса с помощта на огромни слънчеви панели, прикрепени към орбитални сателити, и излъчването й след това надолу към Земята под формата на микровълни съществува поне от 1941 г., когато Айзък Азимов я лансира в свой научнофантастичен разказ. Досега обаче сметките никога не излизаха - изстрелването на товари в Космоса просто е твърде скъпо.

Това обаче може да се промени, ако разходите за полет в орбита спаднат достатъчно или ако се появят нови технологии за производства, базирани в Космоса, като например добив на суровини от астероиди. Ако бъдат изведени в достатъчно висока орбита, сателитите може да бъдат постоянно осветени и денонощно да генерират слънчева енергия, осигурявайки чист и надежден източник на електричество. През 2022 г. Европейската космическа агенция започна да финансира подобен наземен експеримент в Германия като част от предложение за проект, наречен Solaris. САЩ, Великобритания, Китай и Япония също отпускат средства за изследвания в тази област, която изживява ренесанс.

"Окололунното" пространство

През следващите няколко години САЩ възнамеряват да изпратят астронавти на Луната, като дългосрочната цел е създаването на постоянна база там. Като част от програмата Artemis космическата агенция NASA възнамерява да изпрати в орбита около Луната космическа станция, наречена Lunar Gateway. Тя трябва да бъде изстреляна през 2024 г. и ще служи за комуникационен център, научна лаборатория, краткосрочно жилищно пространство за астронавтите. През 2023 г. обаче предстоят поредица от подготвителни роботизирани мисии. Нещата в "окололунното" пространство явно се нажежават.

По темата работиха: Мартин Адамс, Арин Браун, Джоел Бъд, Том Стандейдж и Виджай Вайтисваран

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved