Малките велики сили
В новия двуполюсен свят противопоставянето ще е не между капитализъм и социализъм, а между два различни варианта на капитализма - демократичен и авторитарен
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ние мислим за бъдещето, загледани в миналото, и затова руската агресия в Украйна и нарастващото противопоставяне между САЩ и Китай карат мнозина политически коментатори да определят политическата ситуация в света като Студена война 2.0. Война, която ще раздели света на два монолитни и противостоящи си военнополитически блока. Новият двуполюсен свят, разбира се, няма да е просто дигитално копие на стария. Сега главната сцена вече не е Европа, а Азия, и за разлика от времето на класическата студена война, сега противопоставянето ще е не между капитализъм и социализъм, а между два различни варианта на капитализма - демократичен и авторитарен.
Но ако се загледаме не в миналото, а в това, което се случва пред очите ни, ще видим, че нововъзникващият геополитически пейзаж се формира не толкова от силата на Вашингтон и Пекин да прекроят света, а от страховете и амбициите на тези, които бихме могли да определим като Малките велики сили, държави, които не търсят геополитически съюзи, а свободата да- играят своя собствена игра.
Видяна от дистанция, войната на Русия срещу Украйна може да изглежда като завръщане към противопоставянето от времето на студената война между "свободния свят" и руския (и китайския) авторитаризъм. Ала един по-внимателен поглед прави картината по-сложна.
Докато съюзниците на Америка в Европа се обединиха в защита на Украйна и срещу мълчаливата подкрепа на Пекин за войната на Владимир Путин, повечето държави от глобалния юг осъдиха Москва, без да се включат в анти-Путиновата коалиция. Симптоматично е, че мнозинството от страни, които президентът Байдън покани на Срещата на демокрациите, не наложиха санкции на Русия.
Един дългогодишен съюзник на Америка в студената война като Саудитска Арабия и един настоящ стратегически партньор на Вашингтон като Индия показаха желание за "отворен брак". Саудитците въпреки желанието на САЩ намалиха производството на петрол, вследствие на което цените на суровината се увеличиха и Москва получи реална подкрепа за финансиране на войната си срещу Украйна. В същото време индийците развиха нездравословен апетит към обезценения руски петрол (макар през септември Нарендра Моди да осъди Путин заради започването на войната), в резултат на което не Пекин, а Делхи се оказаха търговският партньор на Путин, който в най-голяма степен увеличи оборота си с Москва.
Призивите на Запада за солидарност с Украйна не получиха подкрепа в глобалният юг. Голяма част от африканските държави винят западните санкции,
а не руската агресия за продоволствената и енергийната криза в света. Те отказват да видят съпротивата на Киев срещу Русия като антиколониална война, защото техните собствени постколониални идентичности са формирани от борбата им срещу европейските империи или срещу хегемонията на САЩ, а не от битки с Русия или Китай.
И докато Америка има проблем с нововъзникналото желание на някои от своите съюзници за по-отворени отношения и свободна любов, съюзниците на Русия в Централна Азия просто подадоха документи за развод. Казахстан използва нахлуването на Русия в Украйна, за да се дистанцира от Москва и да заяви желание за независима външна политика.
Малките велики сили се превръщат в основен двигател за преформатирането на международната среда. Тези страни представляват особена група и компанията им напомня за странните същества, събрани в бара на Мос Айсли от "Междузвездни войни".
Трудно може да се каже, че нещо обединява страни като Южна Африка, Индия, Южна Корея, Германия, Турция, Полша, Бразилия, Саудитска Арабия или Израел, ако изброим само някои.
Едни от тях са демокрации, други са автокрации, трети се намират в сивата зона между двете. Някои са развиващи се страни с драматично нарастващо население, други са богати страни, борещи се с демографски спад. Някои от тях са придобили статута си на Малка велика сила благодарение на географските си размери, други - поради икономическата или военната си мощ. Едни са конструктивни и ориентирани към сътрудничество, вторите са подозрителни и ориентирани към сделки. Но тава, което ги обединява, е, че те са развили своите идентичности след края на студената война в един взаимосвързан свят, в който основният търговски партньор често не е най-близкият съюзник. За тези страни технологичното разделение между САЩ и Китай е от по-голямо значение от идеологическото противопоставяне между тях.
Това, което ги обединява, е, че са решени да бъдат на масата, а не в менюто, защото имат силата и амбицията да са регионални сили. Или, както отбеляза Шанън О'Нийл от Съвета за външна политика в нейната книга "Митът за глобализацията", на повечето места по света глобализацията се възприема като регионализация. През последните три десетилетия и хората, и стоките развиха любов към пътуването, но когато пътуват, и хората, и стоките предпочитат да не отиват много далече от дома.
Ролята на Турция във войната на Русия с Украйна е най-ярка демонстрация за активността на една Малка велика сила. Президентът Реджеп Тайип Ердоган все по-малко вижда интереса на Турция в това да следва общата политика на НАТО, а амбицията му е да търси своя самостоятелна роля и затова той все повече прилича на някой, който е обладан от желанието да бъде булката на всяка сватба и бебето на всяко кръщение.
Активността на Малките велики сили може да бъде полезна, когато се търсят глобални решения, но тя може да доведе и до кръвопролития, какъвто е случаят с руската агресия в Украйна. Защото в новия свят, роден след края на студената война, Москва загуби статуса си на глобална суперсила и днес е една от Малките велики сили.
Едно е сигурно: новата роля на страни като Индия или Южна Африка не значи възраждане на Движението на необвързаните страни от времето на студената война. Няма идеология, която да обединява Малките велики сили. Техните интересите често са различни или дори конкурентни. А и всяка от тях иска да е солист, а не част от хора.
Малките велики сили се стремят да оказват глобално влияние върху Вашингтон или Пекин, макар и самите те да съзнават колко малко вероятно е да постигнат това. Но докато във времето на студената война тъкмо те трябваше да се нагаждат към капризите и плановете на суперсилите, днес САЩ и Китай трябва да се научат да управляват свят, формиран в резултат от действията на Малките велики сили. Нахлуването на Русия в Украйна е най-ясният пример за тази нова реалност.
4 коментара
Г-н Иван Кръстев е безспорен интелект и винаги ми е било удоволствие да следя пътеките на мисълта му.
Но фактът, че тук се е захванал с теоретично жонгльорство (при това твърде неубедително) говори за паниката на неолибералния глобалистичен естаблишмънт (част от който е и той), на когото нещата видимо се изплъзват.
Първо: никой и никъде от съперниците на доскорошния хегемон не говори на "двуполюсен свят" на руините на американския, каквато формулировка въвежда за свое удобство г-н Кръстев. Да, в последно време САЩ всячески опитват да склонят Китай да си поделят света в нещо като Г-2, но засега не срещат отклик.
Използваното от Китай, РФ и страните-членки на ШОС и БРИКС понятие е "многополюсен свят", което по същество зачита правото на всяка страна на самоопределение и е диаметрално различно от протофеодалния опит на САЩ за парцелиране на света.
За което и говори г-н Кръстев.
Второ: Твърде несериозно е въвежданета на терминология за еднократна употреба. Какво е "демократичен капитализъм? А какво е "авторитарен капитализъм"? Първосигналните съждения, с които публиката може да попълни на мига тези идеологически мехури са плод на пропагандния пресинг, на който е подложена от години. На това видимо разчита и г-н Кръстев, който заради това не се е постарал да им даде каквото и да било дефинитивност.
Просто е посочил "добрите" и "лошите". И защото в тая корелация - добро/зло - може да има само две категории, съответно и Иван Кръстевият свят се дели на два полюса, където на единия ще са "добрите" (т.нар. Запад), а на другия - "лошите" (съперниците на "добрите").
Трето: Въвеждайки понятия-еднодневки, Иван Кръстев не се занимава с техното обосноваване по простата причина, че не може да го направи! Защото как да обясни,че неговият "демократичен капитализъм" просто краде! В което няма грам демократичност, откъдето и да го погледнете! Вчера излезе инфо, че Канада е конфискувала активи на Роман Абрамович. Както преди това задържа/блокира активи и на други тамошни олигарси, срещу които не се е водило разследване и няма дела или произнасяне на съд. "Демократичният капитализъм" просто поставя конюнктурната политическа целесъобразност пред правото. Което е пределно неубедително;
Четврто: В импромптюто си г-н Кръстев, защото не може да им намери място в своята двуделна организация на света, оставя около 150 държави да кръжат в тъмното и да си търсят патрон измежду двата полюса.
Няма обяснение Бразилия на Лула де Силва, Индия на Моди, Мексико на Обрадор, Индонезия на Уидодо, Ирак на Муктада ас Садр, Египет на ас Сиси, Саудитска на МБС, та и близката ни Турция на Ердоган и пр. - те къде са в "двуполюсния свят", рисуван от Иван Кръстев?
Защото за всички тях има достатъчно написано в неолибералната преса, че са гадни сатрапи.
Печално е, когато се налага интелектът да бъде изнасилван и набутван в политкоректни тетриси.
Политическата "баба Ванга" Иван Кръстев, син на комунистическия апаратчик Йото Кръстев, който само допреди няколко години ни обясняваше колко велик и мъдър е руския диктатор Путин и как идвал края на Западната цивилизация. Кой още му дава трибуна на този измамник?
Тролове 😂😂😂😂😂😂😂
Използваното от Китай, РФ и страните-членки на ШОС и БРИКС понятие е "многополюсен свят", което по същество зачита правото на всяка страна на самоопределение - Докторе прави разлика межда пропаганда на РФ и неините деиствия в Украйна
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.