🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

На път

Все повече хора ще бъдат принудени да мигрират, за да избегнат последиците от изменението на климата

Всяка сутрин десетки автобуси пристигат в Дака - потъващата столица на Бангладеш, разположена на огромна площ. Пасажерите им, носещи вързопи, се готвят за нов живот. Смята се, че около 2000 мигранти пристигат в града всеки ден. Почти всички идват от други части на страната и повечето поне отчасти са принудени да го направят заради ефектите от променящия се климат - или заради внезапно природно бедствие, или защото екологичните промени са ги лишили от прехрана.

Подобни сцени ще бъдат все по-честа гледка през 2023 г. и след това. Най-засегнати са Субсахарска Африка, Южна и Източна Азия, както и Тихоокеанският регион. Най-видимите мигранти ще са онези, които са принудени да напускат домовете си заради екстремни метеорологични явления, случващи се по-често заради покачващите се глобални температури - например необичайните наводнения в Пакистан през август и септември 2022 г. доведоха до разселването на 33 млн. души. Смята се, че естественият климатичен феномен Ла Ниня, която оказва влияние върху валежните цикли по света, е допринесъл за това. В бедните държави натрупването на катастрофични явления ангажира ресурси и прави всяко следващо бедствие още по-разрушително.

Изменението на климата влияе и по по-бавни начини. Селскостопанските насаждения генерират все по-скромни добиви; покачващите се морета "се промъкват" в крайбрежните села. Глобалното затопляне е "катализатор на заплахите", утежняващ ефекта от други причинители на миграцията като бедността или конфликтите. Световната банка прогнозира, че до 2050 г. около 143 млн. души (или около 2.8% от населението) в Субсахарска Африка, Южна Азия и Латинска Америка ще бъдат вътрешно разселени заради бавно настъпващи климатични фактори.

Противно на тезите, разпространявани от паникьорите в глобалния Север, огромното мнозинството от тези мигранти - трима от всеки четирима - остават в собствените си държави. Родните им страни все по-често ще искат миграцията да бъде включвана във финансирането на принципа на т.нар. "Загуби и щети" - по същество репарации, плащани от богатите държави, които в най-голяма степен са отговорни за вредните емисии. (Преди това повечето претенции, свързани с миграцията, бяха оформени като мерки за адаптация.) Финансирането на принципа "Загуби и щети" ще бъде голяма тема в преговорите за климата през 2023 г., като тригодишният международен "диалог" по въпроса трябва да приключи през следващата година.

Междувременно държавите с много климатични мигранти ще се фокусират върху по-непосредствени начини за справяне с проблема. Признавайки, че Дака не може да приеме всички пристигащи, Бангладеш се опитва да пренасочи мигрантите към други места с обещания за работа, образователни институции и устойчива на климата инфраструктура. Най-добрият пример е пристанището на Монгла, което в резултат на сериозни инвестиции е увеличило населението си три пъти през последното десетилетие. Подобни програми се осъществяват също в Етиопия и Гана.

"И все пак признанието (че има проблем) расте", обяснява Джейн Макадам, ръководител на Kaldor Centre for International Refugee Law в Университета на Нов Южен Уелс в Австралия. През 2020 г. Агенцията на ООН за бежанците актуализира своите насоки, давайки повече аргументи в полза на защитата на хората, застрашени от промените в околната среда. Въпросът отново ще бъде повдигнат на Глобалния форум за бежанците през декември 2023 г. Но промяна на официалните политики е малко вероятна - държавите, които са по-слабо уязвими заради изменението на климата, не искат да се ангажират с приемане на повече мигранти.

Напредъкът ще се случва "на порции". През 2022 г. Аржентина въведе специални визи за хора, разселени заради природни бедствия; Финландия обмисля да започне да приема бежанци въз основа на "климатични" аргументи. Австралия въвежда схема, която ще улесни сезонната работа за жителите на тихоокеанските острови, обитавани от някои от най-уязвимите в климатично отношение популации. Подобни мерки се обсъждат и на други места. Както винаги обаче най-доброто, което светът може да направи по темата, е да се справи с глобалното затопляне, като намали парниковите емисии.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар