Още повече натиск

Високите цени на енергията ще продължат да тежат на компаниите и потребителите

Последствията от инвазията на Русия в Украйна се превърнаха в дълъг тунел за потребителите на енергия - без да се вижда светлина в него. Санкциите на Запада и намаляването на доставките от Русия оказаха натиск върху световната система за търговия с петрол и газ, която и без това беше поставена под напрежение от рязкото нарастване на търсенето след пандемията и от годините на ниски инвестиции в ново производство.

На теория 2023 г. може да изглежда малко по-добре. Русия намира алтернативни купувачи за петрола и газа, които Западът вече не желае. Европа сякаш е складирала достатъчно газ, за да преживее тази зима; до следващата зима тя би трябвало да разполага и с повече терминали за приемане на втечнен природен газ (LNG), което ще я направи по-малко зависима от руския тръбен газ. Въпреки това е твърде вероятно енергийните пазари отново да станат горещи. Открояват се три риска.

Икономическият спад ще задуши търсенето на петрол, но смущенията в предлагането могат да оставят петролния пазар извън равновесие - първата опасност. След като през декември Европа започне да прилага ембаргото върху руския петрол, пренасян по море, Китай и Индия ще купуват дори повече, отколкото през 2022 г., което ще помогне да се запази руският петрол на пазара.

Твърде вероятно е енергийните пазари да се разгорещят отново през 2023 г.

Но тъй като огромният внос на Европа се пренасочва към Азия, със сигурност ще се появят нови задръствания по трасетата. САЩ може да не са толкова склонни да бъркат в стратегическия си петролен резерв, който е значително изчерпан след използването му в продължение на месеци след инвазията. Някои износители като Либия, изглежда, няма да могат да използват пълния си капацитет за производство още дълго време; страните от ОПЕК вече не успяват да постигнат целите за добив. Картелът може да обяви още големи съкращения в опит да задържи цените високи.

Втората причина за безпокойство е нарастващият недостиг на рафинирани петролни продукти като бензин и дизел. През февруари 2023 г. Европа трябва да забрани вноса на такива горива от Русия, като повечето от тях този път няма да бъдат пренасочени другаде. Китай и Индия, които разполагат с достатъчно рафинерии, не проявяват интерес, а други потенциални купувачи са твърде далеч. Европа от своя страна се затруднява да произвежда прилични количества от тези продукти, тъй като скъпият природен газ не ѝ позволява да произвежда много водород, който е важна суровина при производството на дизелово гориво. По принцип Китай би могъл да изнася повече петролни продукти, което ще му позволи да пласира руския петрол, който скоро ще преработва в огромни количества. Но ако зимата е студена, запасите на Китай може да се изчерпят, което ще го накара да ограничи износа. Поради това глобалният недостиг на дизелово гориво може да настъпи преди март 2023 г.

Но може би най-голямото неизвестно е газът. Докато Русия буксува в Украйна, тя ще засили действията си в посока да подклажда инфлацията в Европа и да държи континента в неведение. Никой не очаква тя да възобнови доставките по "Северен поток" - нейният основен газопровод за Европа, който така или иначе е силно повреден след саботаж през септември. Но може да прекъсне доставките и по други тръбопроводи, които все още пренасят газ към Европа, като например този, който минава през Украйна, както и да спре доставките на LNG за Европа. В същото време ЕС може да засили мерките за слагане на таван на цените на руските въглеводороди, както и да прибегне до други начини, които затрудняват останалите държави да купуват от врага.

Следващите няколко месеца ще бъдат изпитание за решимостта на Запада. Но не очаквайте кой знае какво примирие в енергийните войни с Русия след края на зимата.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved