Край на войната срещу наркотиците?

С идването на нови лидери в Латинска Америка САЩ остават с по-малко съюзници

Колумбия произвежда 60% от предлагания по света кокаин, a Северна Америка е най-големият потребител.
Колумбия произвежда 60% от предлагания по света кокаин, a Северна Америка е най-големият потребител.
Колумбия произвежда 60% от предлагания по света кокаин, a Северна Америка е най-големият потребител.
Колумбия произвежда 60% от предлагания по света кокаин, a Северна Америка е най-големият потребител.

Отношенията между Латинска Америка и намиращата се в съседство суперсила никога не са били лесни. "Латинска Америка няма значение, казва Ричард Никсън през 1971 г., когато слага начало на "войната срещу наркотрафика". Сега хората не дават пукната пара за Латинска Америка." През 2023 г. двустранното напрежение ще нарасне заради вечните въпроси за сигурността и миграцията, но особено заради политиката относно наркотиците. Начинът, по който новите леви лидери на Латинска Америка се справят с тези проблеми, ще е определящ за отношенията им със САЩ през следващите години.

Упадъкът на демокрацията в региона е дългогодишен проблем за САЩ, който допринася за миграционната криза на южната им граница. Все по-голям брой отчаяни хора бягат от страните от "северния триъгълник" (Ел Салвадор, Гватемала и Хондурас), както и от Куба, Хаити, Никарагуа и Венецуела. Повече от 2 млн. мигранти бяха задържани на американската граница през първите девет месеца на 2022 г., с около 20% повече, отколкото през 2021 г.

Но променящата се посока на латиноамериканската политика също усложнява нещата. С Педро Кастильо като президент на Перу и Габриел Борич начело на Чили изборът на Луис Инасио Лула да Силва в Бразилия е поредният пример как регионът масово отново завива наляво. Очаква се Лула да иска да заздрави връзките "юг-юг", особено с Китай. Това вероятно ще подразни западните лидери, най-вече президента Джо Байдън. Жаир Болсонаро, популисткият президент на Бразилия от 2018 до 2022 г., разпали антикитайски настроения, въпреки че неговата реторика невинаги съвпадаше с действията (обемът на търговията между Бразилия и Китай нарасна до рекордните 135 млрд. долара през 2021 г.).

Междувременно в Колумбия избирането на Густаво Петро, първия ляв президент, e друга потенциална точка на напрежение. Той се обяви срещу - по думите му - "ирационалната" война срещу наркотиците. Плановете му за политиката за наркотиците включват преговори с банди, гарантиране, че бедните фермери, които отглеждат кока, не са санкционирани и че употребата на кокаин с медицински цели може да се извършва в регламентирани условия (наркотикът вече е декриминализиран за лична употреба, въпреки че малцина колумбийци го консумират).

Други предлагат да се стигне по-далеч. Фелипе Таскон, член на предизборния екип на Петро, който беше сочен за негов "цар по наркотиците", спомена възможността за пълно легализиране на кокаина. Министърът на правосъдието Нестор Озуна смята, че трябва да има регулации, но изключва възможността за легализация. Подобни идеи са нови: едва през 2020 г. либералният сенатор Иван Маруланда предложи законопроект, който да позволи на колумбийската държава да изкупува цялата кока в страната на пазарни цени. Сега подобни идеи набират популярност.

Дори малък експеримент с декриминализиране на производството на кокаин в Колумбия би имал огромни последици. Колумбия произвежда 60% от предлагания по света кокаин. Северна Америка е най-големият потребител - според Службата на ООН за наркотиците и престъпността 2% от северноамериканците са употребявали през 2020 г.

Това означава, че "моделът на забрана", поддържан от САЩ от десетилетия, никога не е изглеждал по-слаб, казва Джеръми Макдермът от разследващата организация InSight Crime: "Вашингтон не само загуби най-важния си съюзник в борбата си срещу наркотиците в лицето на Колумбия, но също и Мексико, Венецуела и Чили." Мексиканското правителство силно затруднява работата на Американската администрация за борба с наркотиците, казва бивш американски служител. "Бразилия не помага особено. Само Панама остава твърдо в лагера на САЩ", казва Макдермът. Пет десетилетия след като Никсън започна своята война, Латинска Америка слуша по-малко от когато и да било.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS

    Процесът се нарича - циганизация !
    И накрая кат' обарат сичкото джилязо - кънстръкшъна на Щатите ке се срине ...

    Нередност?
  • 2
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS

    Пардон - глобализация ...

    Нередност?
Нов коментар