Свят

Как войната на Путин причинява глобална нестабилност

Други силови лидери наблюдават гафовете на руския президент, казва Робърт Гест. Светът трябва да се погрижи те да научат правилните уроци

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от международен редактор

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато два слона се бият, тревата страда, гласи една поговорка. Но какво се случва, когато голяма мечка атакува по-малко създание и пострада от това? Традиционната мъдрост не дава много насоки. Но това е решаващ въпрос за глобалните сили от средна величина през 2023 г. Раните, които Украйна нанася на Владимир Путин, променят редица геополитически калкулации.

Ако Путин загуби, някои държави, които се страхуват от Русия - като прибалтийските страни - ще се страхуват по-малко от нея. Други се тревожат, че една претърпяла поражение Русия може да бъде още по-непредвидима. Путин не е заплашвал директно Казахстан, който подобно на Украйна има дълга граница с Русия и голямо руски говорещо малцинство. Но куп националистически коментатори в Русия го призовават да разкъса страната, като заграби територии, за да "защити" етническите руснаци от въображаемо преследване. Техните лъжи по адрес на Казахстан са плашещо подобни на тези, които разпространяват за Украйна - че в страната има лаборатории за биологично оръжие в близост до границата и че планира да забрани преподаването на руски в училищата. Както и да завърши войната в Украйна, Казахстан ще има причини да бъде нервен.

Руската инвазия в Украйна предполага, че нито една държава, която някога е била управлявана от Москва, не може да се чувства сигурна. Онези, които могат да създадат по-близки отношения с НАТО, ще го направят - Грузия и Молдова са желаещи. Онези, за които не е реалистично да очакват помощ от НАТО, като Казахстан, Киргизстан или Таджикистан ще се стремят към по-дълбоки връзки с Китай. Предположението е, че ако на тяхна територия има китайски жп пътища и заводи, би било по-малко вероятно Русия да ги атакува. Единствените режими, които вероятно ще се приближат до Русия през 2023 г., ще бъдат международни парии като нея, особено Иран, който има нужда от приятелски настроен търговски партньор и другарче в Съвета за сигурност на ООН.

Режимите, които разчитат на руска подкрепа, ще стават все по-нервни. Беларуският деспот Александър Лукашенко се държи на власт до голяма степен благодарение на Путин. В замяна той позволи беларуската територия да бъде използвана като стартова позиция за руската атака срещу украинската столица Киев, която претърпя жалък провал. Лукашенко много би искал да се отърве от по-силно въвличане във войната, която е ужасно непопулярна сред беларусите и засилва презрението им към техния фалшифициращ избори президент. Но Путин ще продължава да го притиска.

В Африка "Вагнер" - наемническата армия, създадена от "готвача на Путин" - подкрепя автократичните режими в Централноафриканската република и Мали и поддържа военен лидер в Либия. Тези операции вероятно се самофинансират чрез тъмни сделки със суровини. Но някои от главорезите на "Вагнер" са призовани да се сражават в Украйна. Ако операциите им в Африка изгубят мълчаливата подкрепа на руската държава, ще им е трудно да задържат клиентите си на власт.

Производителите на енергия ще се радват на засилено дипломатическо влияние, докато войната продължава да всява хаос на енергийния пазар. Къпещата се в кеш Саудитска Арабия няма да усеща реален натиск да подобри ситуацията с човешките права или да диверсифицира икономиката си. Доставчиците на алтернативи на руския газ ще процъфтяват. Европа излива пари върху Катар, голям износител на втечнен природен газ. Египет, който до неотдавна имаше спорове с Катар заради подкрепата му за ислямистки движения, сега го ухажва с надеждата за финансова подкрепа.

Политическите трусове от високите цени на храните и енергията ще продължават. Те вече доведоха до протести и безредици в много държави и до свалянето на президента на Шри Ланка. Дори цените на храните да се укротят донякъде през 2023 г., очаквайте брожения в страни като Пакистан и Тунис, където хората обвиняват непопулярните правителства за празните си чинии. Още по-вероятно е да има неприятности в държави като Турция и Нигерия, където лошите икономически политики утежняват проблемите, а през 2023 г. ще има напрегнати избори.

Турция е необичаен случай. В дипломатическо отношение нейният президент Реджеп Тайип Ердоган се надява да извлече ползи от войната в Украйна, независимо как приключи тя. Ако Путин загуби и Русия е сериозно отслабена, може да се отвори властови вакуум в места, където Турция има интереси, като Сирия и Южен Кавказ. Ако руската подкрепа за Армения се разклати, Ердоган ще засили подкрепата си за Азербайджан, който води териториална битка с Армения.

Ако войната в Украйна се проточи, Ердоган ще продължава да играе от двете страни. Той ще очаква награди от Москва, като например евтин газ, за това, че приема руски пари и туристи. В същото време ще продава оръжия на Украйна и ще иска признание от Запада за недопускането на руски бойни кораби в Черно море. И дори Ердоган да изгуби изборите през юни, неговият наследник вероятно ще предприеме подобен подход във външната политика.

В по-общ план унижението на Путин в Украйна ще накара автократите по света да се замислят дали да започват войни за завладяване - и това ще важи с двойна сила, ако поражението доведе и до неговото падане. Което прави още по-важно поддръжниците на Украйна да удвоят подкрепата си. Агресията не бива да се отплаща и не трябва да изглежда, че се отплаща. Светът ще бъде по-мирен в дългосрочен план, ако Путин загуби.