ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Преди пет години изглеждаше, че за Африканския рог започва нова политическа ера. Протестите в Етиопия, най-голямата и важна страна в региона, поставиха на премиерския пост Абий Ахмед. Последва демократично отваряне. Абий бързо сключи мир със съседна Еритрея, най-потайната и автократична държава в Африка.
За усилията си етиопският лидер беше удостоен с Нобелова награда за мир през 2019 г. Скоро след това настъпи промяна в Судан. През 2019 г. протестиращите свалиха Омар ал Башир, слагайки край на неговата 30-годишна тирания. Судан се впусна в обнадеждаващ демократичен преход, отчасти подпомогнат от Абий, който съдейства за постигане на съгласие между цивилните и въоръжените сили.
Пренасяме се в 2023 г., където картината определено е по-мрачна. Повече от две години Етиопия е затънала в отчаяна кръвопролитна гражданска война. Въпреки че през ноември беше подписано мирно споразумение, то е нестабилно и голяма част от страната остава раздирана от конфликта. Той дори би могъл да излезе от границите на Етиопия и да се разпростре към съседни държави.
В Судан въоръжените сили заграбиха властта с преврат през 2021 г. и изглеждат решени да не я пускат. Абдел-Фатах ал Бурхан, де факто президент на Судан, планира да проведе избори през юли 2023 г. или по-рано, ако е възможно. Те няма да задоволят никого освен неговите покровители в Египет и Персийския залив. Но могат да влошат напрежението между Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало, основния му съперник. Вицепрезидентът Дагало е ръководител на прословуто паравоенно формирование, което Бурхан иска да интегрира в националната армия. Съпротивата на Дагало може да донесе проблеми. Единственото положително развитие в региона е Сомалия, където новият президент Хасен Шейх Мохамуд напредва с отблъскването на джихадистите от "Ал Шабаб".
В центъра на сегашните изпитания за региона обаче стои Еритрея. През 2020 г. нейният диктатор ветеран Исаяс Аверки хвърли своята огромна наборна армия в гражданската война в Етиопия, за да помогне на Абий в битката му срещу тиграйските бунтовници. Той няма доброволно да ги оттегли. Исаяс смята за екзистенциална заплаха Тиграйския народен освободителен фронт, партията-милиция, която управлява региона на Тиграй по южната граница на Еритрея (тиграйците се отнасят към него с подобна враждебност). Той може да опита да развали примирието, което Абиий постигна с тях.
Заплаха от Исаяс има и отвъд Тиграй. Няколко хиляди сомалийски войници, изпратени на тайно обучение в Еритрея от предшественика на Мохамуд, все още не са се върнали у дома. Президентът на Еритрея, изглежда, иска да ги използва като лост за натиск срещу Мохамуд (двамата не са в добри отношения). А лидерите на Судан се страхуват, че ако еритрейските сили надделеят в Тиграй, Исаяс може да насочи поглед към Източен Судан. Еритрея преди е подкрепяла судански бунтовнически групи там.
Западните страни ще наблюдават отблизо Исаяс през 2023 г. и може да се активизират с икономически санкции. Но отношенията с Русия и Китай усложняват нещата. Китай е най-важният чуждестранен финансов поддръжник на Еритрея и разширява контрола си върху ключовия минен сектор в страната. Смята се, че Русия, която иска военноморска база в Червено море, изпраща оръжия. Главният агресор на Африканския рог изглежда малко вероятно да промени поведението си, докато се радва на подкрепа от толкова влиятелни приятели.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Ето впечатленията на Варламов, посетил Еритрея и Етиопия тия дни.
Нищета, разруха, мръсотия, детски и робски труд.. но италианска и османска архитектура и стил.. Изглежда супер спокойно..
https://youtu.be/dynknb2_kXk
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.