По кой път ще поеме Шотландия

Предстоящата година може да бъде от голямо значение за каузата за шотландската независимост

И аз ще завися от решението на Върховния съд, така ли

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от политически кореспондент за Великобритания

2 автори

И аз ще завися от решението на Върховния съд, така ли © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През идващата година Шотландия може да поеме по два много различни пътя. По единия път 19 октомври 2023 г. се превръща в монументална дата, известна на всеки бъдещ шотландски ученик като деня, в който Обединеното кралство се разпадна и се роди нова нация. По другия път денят минава незабелязано. Малцина шотландци могат да го отбележат с горчивина, но за бъдещите поколения той не е нищо повече от въпрос във викторина, защото на този ден нищо не се случва.

19 октомври е денят, в който Никола Стърджън, първи министър на Шотландия, се надява да проведе втори референдум за независимост. На първия, състоял се през 2014 г., шотландците гласуваха с 55% на 45% в полза на съюза. Социологическите проучвания сега показват, че процентите са разделени поравно.

Ако сепаратистите надделеят, ще последват дълги и болезнени преговори за развода, които ще погълнат енергията на правителствата в Единбург и Лондон за десетилетие. Преговорите за Brexit, справянето с европейската газова криза, отслабените публични финанси - всичко това ще изглежда като разходка в парка в сравнение с предизвикателството една развита икономика да се раздели на две. Точно как ще се проведат тези преговори, какъв ще бъде компромисът и как ще изглежда новата държава не е още много ясно. Дори толкова близо до този съдбовен ден, националистите са прекалено сдържани, за да произведат план за своята евентуална нова страна. Те ще бъдат под натиск да кажат повече.

Или поне ще бъдат, ако все пак вотът се състои. Това по кой път ще поеме Шотландия е извън правомощията на Стърджън. И зависи от петимата съдии от британския Върховен съд, намиращ се не в Единбург, а в Лондон, които ще решат дали изобщо е в правомощията на шотландския парламент да свика референдум. Отговорът далеч не е сигурен. Аргументите бяха представени в рамките на два дни през октомври 2022 г. Британското правителство заяви, че що се отнася до съюза, това е извън прехвърлените правомощия на шотландския парламент и е от компетенцията единствено на Уестминстър - възглед, споделян от множество правни академици. Докато адвокатите на Стърджън твърдят, че референдумът технически е само консултативен и затова е законен.

Ако торите не са на власт, доводите за отделяне може да не изглеждат така спешни.

Когато "Светът утре 2023" се отпечатваше, Върховният съд още не бе взел решение. Но отсъждане в полза на Стърджън, даващо одобрение за референдум без позволението на британското правителство, ще бъде шок. През последните години съдът е заемал забележимо ограничени позиции относно правомощията на парламентите с прехвърлени правомощия и, както критиците твърдят, почтителен подход спрямо британската държава.

Стърджън иска нейният референдум да бъде законово неопровержим и затова, ако Върховният съд наистина каже "не", тя ще използва следващите британски парламентарни избори, насрочени за 2024 г., като прокси референдум за шотландската независимост. Въз основа на този сценарий през 2023 г. ще има просто още един дълъг спор, в който всяка страна ще държи на своите аргументи. Отказът на Върховния съд да се проведе референдум ще бъде представен като още едно доказателство, че Шотландия е пленник на ревнивата британска държава.

Това, което може да промени нагласите на шотландците, е какво се случва в Уестминстър и това не е задължително в полза на Стърджън. Върховният съд изслуша делото само седмица преди колапса на кратко задържалото се правителство на Лиз Тръс и избора на Риши Сунак за лидер на торите и за нов премиер. За националистите тези събития са доказателство, че само независимостта може да освободи Шотландия от хаоса на Уестминстър.

Но спадът в подкрепата за консерваторите носи главоболия за Шотландската национална партия. С години независимостта бе рекламирана като начин Шотландия да се освободи от управлението на консерваторите. Ако - както изглежда все по-вероятно - торите бъдат победени на следващите избори и са извън властта за дълго време, тогава доводите за отделяне може да не изглеждат така спешни за много шотландци. Идването на едно стабилно социалдемократическо лейбъристко правителство, водено от сър Киър Стармър, може да бъде по-приемливо за всички освен за най-отдадените националисти. Ако рейтингът на торите продължи да спада през 2023 г., гледайте внимателно дали подкрепата за шотландската независимост също не отслабва.