Икономика: Китайско изпреварване

Ще успее ли някога икономиката на Китай да задмине по големина американската

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Хонконг

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Този текст изобилства от краткосрочни прогнози, надничащи "през оградата" в следващата година. Китайските властници обаче имат по-дългосрочна визия. Те се взират в далечното бъдеще и се произнасят относно курса, който страната им ще следва не само през следващата година, но за десетилетия наред.

През 1987 г. тогавашният върховен лидер Дън Сяопин обяви, че Китай ще се стреми да увеличи четири пъти своя БВП на глава от населението през последните две десетилетия на миналия век, след което отново да го учетвори през първите 30 до 50 години на настоящия. В по-близкото минало, през ноември 2020 г., Си Цзинпин каза, че е "напълно възможно" страната да удвои своя БВП от 2020 до 2035 г. Ако той се окаже прав, Китай може да изпревари САЩ и да стане най-голямата икономика в света до средата на следващото десетилетие. Мнозина в Америка са изнервени от тази перспектива.

Тези прогнози са твърде смели, тъй като драматично могат да се объркат, дори когато са направени от могъщи лидери, оказващи известно влияние върху развитието на нещата. Самият Дън беше язвителен относно самохвалството на Никита Хрушчов през 1961 г., че "според научни изчисления" СССР по същество ще завърши изграждането на комунизма до 1980 г., осигурявайки на своите граждани жизнен стандарт, далеч надхвърлящ този, на който се радва американската работническа класа. На съветските пощенски марки от тази епоха се появиха прогнози как млеконадоят ще се утрои, а месопреработването ще се вдигне четири пъти.

Откакто Си произнесе своята последна реч, четири заплахи за икономиката станаха по-очевидни: разходите за борба с пандемията, технологичната война със САЩ, прегряването на пазара на имоти и демографският спад. Появата на по-заразни варианти предизвика хаос в китайската политика за нулев ковид, намалявайки нейната ефективност и повишавайки разходите. Китай обаче не желае да я изостави от страх, че вълна от инфекции бързо ще залее болниците и ще покоси уязвимото възрастно население, голяма част от което остава неваксинирано или не си поставя бустери. (Затрудненията на Китай се увеличават от отказа на Си да внася ваксини, създадени от Запада, които, изглежда, създават по-дълготрайна защита от местните алтернативи.)

Друга пречка пред възхода на Китай е враждебният отговор на САЩ спрямо технологичните амбиции на страната. Строгият контрол върху износа, наложен в края на 2022 г., може да прекъсне достъпа на Китай до полупроводници от най-ново поколение. Това може да затрудни някои от нововъзникващите индустрии и да принуди Пекин да насочи ресурси към копиране на технологии, които вече не може да купува от чужбина. По този начин страната може да се окаже в парадоксална позиция: да не може да внася чиповете от висок клас, които желае, и да не иска да внася ваксините от висок клас, от които се нуждае.

Трета уязвимост са колебанията на жилищния пазар в Китай. Строителите продадоха през 2021 г. над 1.56 млрд. квадратни метра нови жилища, което е все едно за една година да се презастрои цялата жилищна площ в Манхатън, умножено по 12. Много икономисти смятат, че това число бележи върха на имотния пазар в Китай.

Симптом за предстоящите проблеми беше съдбата на гиганта в сферата на недвижимостите Evergrande, който фалира в края на 2021 г. През 2022 г. финансовите затруднения на предприемачите създадоха проблеми в строителството и провокираха безпокойство сред купувачите на жилища. Продажбите спадат с 27% през първата половина на годината в сравнение със същия период на предходната. Но дори доверието на купувачите на жилища да може да бъде възстановено, през следващото десетилетие техният брой ще намалее, тъй като урбанизацията се забавя, а прирастът се насочва към своя пик.

Нарастването на населението действително достига своя връх по-рано от очакваното. В момента Китай би трябвало да има население 1.51 млрд. души, сочат прогнози на ООН, направени в началото на 90-те години на миналия век. Всъщност сега в страната живеят почти 100 милиона по-малко от това. В момента ООН смята, че китайското население в трудоспособна възраст може да намалее с 10% до 2035 г. и с почти 30% до 2050 г. в сравнение с настоящото му ниво.

Забавящият се растеж на Китай и ускоряващият се демографски спад хвърлят нова сянка върху перспективите за съдбата на икономиката му. Тези трендове отдалечават във времето момента, когато се очаква Китай да стане най-голямата икономика в света. А в момента някои вече си мислят, че този ден никога няма да дойде. Когато режимът на Хрушчов обяви, че неговото поколение съветски граждани скоро ще живее в условията на построен комунизъм, един автор на речи се пошегува, че този лозунг "ще трае векове". СССР беше на 20 години от създаването на утопията и си остана там завинаги. Подобно мнение се чува в момента и за Китай: той е 10-15 години от изпреварването на САЩ - и винаги ще бъде.

Ако Китай не постигне тази цел до началото на следващото десетилетие, никога няма да го направи, смята консултантската фирма Capital Economics. Според един от сценариите БВП на Китай може да надмине този на САЩ в началото на 2030 г., оправдавайки очакванията на китайските "бикове" само за да изостане отново, тъй като работната сила намалява, оправдавайки прогнозите на китайските "мечки". Марк Уилямс от Capital Economics сравнява този сценарий с т.нар. il sorpasso от 1987 г., когато икономиката на Италия временно изпреварва Великобритания. "Краткотрайно sorpasso" за Китай би било "най-благоприятният резултат", защото "всеки ще се окаже прав", шегува се той.